at home,  out and about

Проблемът не е в пластмасата, а в еднократната употреба

Все повече се говори за борбата с пластмасата и постепенно тя се преврърна в архиврага на добруването на човечеството. До известна степен е така. Но ще се оправи ли всичко, ако цялата пластмаса на света изчезне за една нощ и бъде заменена от биоразградими опаковки и алуминиеви кенчета за еднократна употреба?

Сама по себе си пластмасата има страхотни и незаменими качества – лека и здрава е, има ниска проводимост на електричество и за разлика от металите не подлежи на корозия, което я прави издръжлива и относително лесна за поддръжка. Пластмасата е широко използвана в автомобилната индустрия. Голяма част от електроуредите ни също са изработени от пластмаса, именно поради изброените горе качества.

Откъде идва проблемът с пластмасата тогава?

Най-често пластмасата подлежи на downcycling, т.е. преработва се ограничен брой пъти, а с всяка преработка качествата ѝ се влошават, докато стане неизползваема.
Сн: Rawpixel

Сред основните ѝ минуси са фактът, че се произвежда от петрол и трудно може да се рециклира. Най-често тя подлежи на downcycling, т.е. преработва се ограничен брой пъти, а с всяка преработка качествата ѝ се влошават, докато стане неизползваема. [1] Причините за това са различни – от производствените характеристики на самия полимер до замърсяването с примеси по време на процеса по рециклиране. Затова не е никак добра идея да използваме материал с качества и продължителен живот като пластмасата, за да произведем вилица, сламка, балон или торбичка, които ще се ползват 5 минути, а след това ще захвърлим на сметището. Друг проблем е съставът ѝ – твърде често евтината пластмаса съдържа токсични вещества като, добилите широка популярност в последните години, Бисфенол-А (BPA) и фталати.[2] Те са доста стриктно регулирани в ЕС и у нас, но в страни като САЩ положението е по-различно.

Алтернатива ли са естествените материали за еднократна употреба?

Алуминият е изключително лек материал, незаменим за индустрии като самолетостроенето. Какво се случва, обаче, когато говорим за кенчетата за еднократна употреба? Въпреки че е 100% рециклируем, голяма част от алуминият в световен план все още не се събира разделно, което означава, че пак отива на сметището. В САЩ, например, над 50% от произведените кенчета не се рециклират. [3]

За претопяването на алуминий е необходима повече енергия отколкото всеки друг метал в света.
сн: Unsplash

Кенчетата започват живота си като червеникава руда наречена „боксит“, добивана в страни като Австралия, Бразилия и Ямайка. За целта често биват изсичани гори, а хората и животните – изселвани от родните си места. След това бокситът се транспортира до друго място, където бива измит, пулверизиран, смесен със сода каустик, загрят и филтриран. Това, което остава след процеса е комбинация от алкална сода каустик и желязото, съдържащо се в боксита – известно като червена кал (red mud). Калта често се държи в открити басейни, които при по-сериозна буря биха довели до опустошително замърсяване на района. Следват още много дълги процеси, за да получим накрая заветното си кенче, което да изхвърлим след 20 минути. За претопяването на алуминий е необходима повече енергия отколкото всеки друг метал в света. [4] Повече информация за целия процес по производство можете да прочетете в книгата на Annie Leonard – Story of stuff, която горещо препоръчвам.

Биопластмаса за еднократна употреба? Не, благодаря.

Биопластмасата е полимер с органичен произход, различен от петрол. Именно това е основното ѝ предимство. В зависимост от вида ѝ (накратко за различните видове можете да прочете надолу), има вероятност да се разгради при компостиране. Уловката, обаче е, че в повечето случаи, това трябва да се случи в индустриален компостер, който вдига достатъчно висока температура. А за да достигне до него, трябва да се изхвърли в специален контейнер за органични отпадъци (кафявите кофи) и да се извози до инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци. А у нас те все още са рядкост и работят относително малък капацитет. За пример ще дам инсталацията „Хан Богров“, която е с годишен капацитет от 20 000 тона.

В България все още няма работеща система за разделно събиране на органичните отпадъци.

Ако заведение ви предложи биоразградим съд и не разполага с кофи за разделното му събиране, то най-вероятно не се е погрижило за извозване на този отпадък, което до голяма степен обезсмисля ползите от него. (Това, не означава, че същото заведение няма добри намерения и няма да се съгласи например да направи кафето ви във ваша чаша вместо в еднократната.) Ако не се отдели от общите отпадъци биопластмасата, ще отиде на сметището, където процесът на разпадане няма да се случи, така както е изписано на опаковката. Ако попадне при пластмасата, отделена за рециклиране, може да навреди още повече замърсявайки партидата. Освен това за производството ѝ са необходими много ресурси, включително големи количества вода.

Биопластмасата е страхотно изобретение, с потенциал да ни помогне в развитието на много индустрии. За съжаление, обаче, навлиза на пазара заедно с

масовата заблуда, че ползването ѝ в продукти за еднократна употреба е природосъобразно.

Биоразградим vs. компостируем vs. оксо-разградим vs. рециклиран vs. рециклируем

Терминът „биоразградим“ се поставя на всякакви опаковки, без сертификат, който да го потвърждава и това често може да обърка крайния потребител. В следващите редове ще се опитам да синтезирам в два реда всеки от видовете.

Биопластмасата не винаги е биоразградима.

Биопластмаса: Произлиза от органичен произход, различен от петрол, но не винаги е биоразградима. Под 40% от биопластмасите са проектирани, така че да са биоразградими. [6]

Биоразградима пластмаса: Съществуват различни видове биоразградими пластмаси, които се разграждат по различен начин в зависимост от това къде са изхвърлени. Един от най-разпространените е PLA (Poly Lactic Acid) – прозрачна биопластмаса, която е направена от царевица и на външен вид прилича на конвенционалната. Ще я различите по надписа PLA, обикновено в долната част на продукта. Ако попадне в океана или на полето няма да се разгради. За да целта ѝ е необходим индустриален компостер. [5]

Еднократна употреба Съществуват различни видове биоразградими пластмаси, които се разграждат по различен начин в зависимост от това къде са изхвърлени
Photo by Brian Yurasits on Unsplash

Компостируеми опаковки (домашно компостиране): Ако попаднете на опаковка с надпис „backyard compostable„, можете спокойно да я поставите в домашен компостер. Срещала съм такива направени от отпадъчни продукти от преработката на захарна тръстика. Текстурата им наподобява хартия.

Т.нар. оксо-разградими пластмаси, чиято забрана от Европейската комисия влиза в сила от юли 2021 г., всъщност са смес от конвенционална пластмаса и добавка, която води не до разграждане, а до по-бързото им разпадане на микропластмаса. Повече информация за това колко микропластмаса поглъщаме можете да откриете тук.

Рециклираната пластмаса просто не е направена от суров петрол. За понятието рециклируем липсва общо европейско определение, поради комбинация от фактори като регионалните инфраструктурни различия, състоянието на регионалния и световен пазар на вторични суровини, наличието на замърсяване и примеси и разбира се физическите характеристики на опаковката.

хартиените чаши за еднократна употреба съдържат пластмаса
Photo by Ali Yahya on Unsplash

Бонус: „хартиените“ чашки. Огромна част от тях представляват композитен материал, съдържащ пластмасова облицовка – филм, който да предпази чашата от разпадане, когато се напълни с гореща течност. Поне у нас към момента те не се рециклират.

Многократната употреба е много по-устойчиво решение.

Ако наистина искаме да спестим ресурси на планетата и да си създадем по-чиста среда – многократната употреба е много по-устойчиво решение. ООН докладват, че „според настоящите научни доказателства внедряването на пластмасови продукти, обозначени като „биоразградими“, няма да доведе до значително намаляване на количеството пластмаси, влизащи в океана, нито на риска от физическото и химическото им въздействие върху морската среда.[7]

Наясно съм и, че няма как всички опаковки да изчезнат за една нощ. На мен също не винаги ми се получава избягването им и не се самобичувам. Целта на тази статия не е да накара, когото и да е да се чувства виновен, а просто да покаже, че ново решение за еднократна употреба няма да разреши проблема, пред който сме изправени. Необходими са стъпки към кръгова икономика и многократно използване. Има ли смисъл от „иновативна“ опаковка за вода като метално кенче или тетра пак, ако тази от чешмата е годна за пиене?

В тази връзка можете да намерите или добавите най-близката чешма на картата „Чешмите в България“.

Искам специално да благодаря на Евгения Ташева от За Земята, която ми отдели време и ми помогна в допълнителната проверка на фактите в тази статия.

Ако тази статия ви е била полезна и интересна, можете да подкрепите Zero waste Sofia чрез Ko-fi или Revolut. Вашият принос помага на блога да се развива! Повече информация можете да откриете тук. Благодаря ви! <3

Източници:

  1. Forbes
  2. European chemical agency
  3. Resource recycling
  4. Pearce, Confessions of an Eco Sinner, p. 148
  5. Biosphere
  6. За Земята
  7. ООН

2 коментара

Вашият коментар