Проблемът не е в пластмасата, а в еднократната употреба

Все повече се говори за борбата с пластмасата и постепенно тя се преврърна в архиврага на добруването на човечеството. До известна степен е така. Но ще се оправи ли всичко, ако цялата пластмаса на света изчезне за една нощ и бъде заменена от биоразградими опаковки и алуминиеви кенчета за еднократна употреба?

Сама по себе си пластмасата има страхотни и незаменими качества – лека и здрава е, има ниска проводимост на електричество и за разлика от металите не подлежи на корозия, което я прави издръжлива и относително лесна за поддръжка. Пластмасата е широко използвана в автомобилната индустрия. Голяма част от електроуредите ни също са изработени от пластмаса, именно поради изброените горе качества.

Откъде идва проблемът с пластмасата тогава?

Сред основните ѝ минуси са фактът, че се произвежда от петрол и трудно може да се рециклира. Най-често тя подлежи на downcycling, т.е. преработва се ограничен брой пъти, а с всяка преработка качествата ѝ се влошават, докато стане неизползваема. [1] Причините за това са различни – от производствените характеристики на самия полимер до замърсяването с примеси по време на процеса по рециклиране. Затова не е никак добра идея да използваме материал с качества и продължителен живот като пластмасата, за да произведем вилица, сламка, балон или торбичка, които ще се ползват 5 минути, а след това ще захвърлим на сметището. Друг проблем е съставът ѝ – твърде често евтината пластмаса съдържа токсични вещества като, добилите широка популярност в последните години, Бисфенол-А (BPA) и фталати.[2] Те са доста стриктно регулирани в ЕС и у нас, но в страни като САЩ положението е по-различно.

Алтернатива ли са естествените материали за еднократна употреба?

Алуминият е изключително лек материал, незаменим за индустрии като самолетостроенето. Какво се случва, обаче, когато говорим за кенчетата за еднократна употреба? Въпреки че е 100% рециклируем, голяма част от алуминият в световен план все още не се събира разделно, което означава, че пак отива на сметището. В САЩ, например, над 50% от произведените кенчета не се рециклират. [3]

Биопластмаса за еднократна употреба? Не, благодаря.

Биопластмасата е полимер с органичен произход, различен от петрол. Именно това е основното ѝ предимство. В зависимост от вида ѝ (накратко за различните видове можете да прочете надолу), има вероятност да се разгради при компостиране. Уловката, обаче е, че в повечето случаи, това трябва да се случи в индустриален компостер, който вдига достатъчно висока температура. А за да достигне до него, трябва да се изхвърли в специален контейнер за органични отпадъци (кафявите кофи) и да се извози до инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци. А у нас те все още са рядкост и работят относително малък капацитет. За пример ще дам инсталацията “Хан Богров”, която е с годишен капацитет от 20 000 тона.

В България все още няма работеща система за разделно събиране на органичните отпадъци.

Ако заведение ви предложи биоразградим съд и не разполага с кофи за разделното му събиране, то най-вероятно не се е погрижило за извозване на този отпадък, което до голяма степен обезсмисля ползите от него. (Това, не означава, че същото заведение няма добри намерения и няма да се съгласи например да направи кафето ви във ваша чаша вместо в еднократната.) Ако не се отдели от общите отпадъци биопластмасата, ще отиде на сметището, където процесът на разпадане няма да се случи, така както е изписано на опаковката. Ако попадне при пластмасата, отделена за рециклиране, може да навреди още повече замърсявайки партидата. Освен това за производството ѝ са необходими много ресурси, включително големи количества вода.

Биопластмасата е страхотно изобретение, с потенциал да ни помогне в развитието на много индустрии. За съжаление, обаче, навлиза на пазара заедно с

масовата заблуда, че ползването ѝ в продукти за еднократна употреба е природосъобразно.

Биоразградим vs. компостируем vs. оксо-разградим vs. рециклиран vs. рециклируем

Терминът “биоразградим” се поставя на всякакви опаковки, без сертификат, който да го потвърждава и това често може да обърка крайния потребител. В следващите редове ще се опитам да синтезирам в два реда всеки от видовете.

Биопластмасата не винаги е биоразградима.

• 

• 

Биопластмаса: Произлиза от органичен произход, различен от петрол, но не винаги е биоразградима. Под 40% от биопластмасите са проектирани, така че да са биоразградими. [6]

Биоразградима пластмаса: Съществуват различни видове биоразградими пластмаси, които се разграждат по различен начин в зависимост от това къде са изхвърлени. Един от най-разпространените е PLA (Poly Lactic Acid) – прозрачна биопластмаса, която е направена от царевица и на външен вид прилича на конвенционалната. Ще я различите по надписа PLA, обикновено в долната част на продукта. Ако попадне в океана или на полето няма да се разгради. За да целта ѝ е необходим индустриален компостер. [5]

Компостируеми опаковки (домашно компостиране): Ако попаднете на опаковка с надпис “backyard compostable“, можете спокойно да я поставите в домашен компостер. Срещала съм такива направени от отпадъчни продукти от преработката на захарна тръстика. Текстурата им наподобява хартия.

Т.нар. оксо-разградими пластмаси, чиято забрана от Европейската комисия влиза в сила от юли 2021 г., всъщност са смес от конвенционална пластмаса и добавка, която води не до разграждане, а до по-бързото им разпадане на микропластмаса. Повече информация за това колко микропластмаса поглъщаме можете да откриете тук.

Рециклираната пластмаса просто не е направена от суров петрол. За понятието рециклируем липсва общо европейско определение, поради комбинация от фактори като регионалните инфраструктурни различия, състоянието на регионалния и световен пазар на вторични суровини, наличието на замърсяване и примеси и разбира се физическите характеристики на опаковката.

Бонус: “хартиените” чашки. Огромна част от тях представляват композитен материал, съдържащ пластмасова облицовка – филм, който да предпази чашата от разпадане, когато се напълни с гореща течност. Поне у нас към момента те не се рециклират.

Многократната употреба е много по-устойчиво решение.

Ако наистина искаме да спестим ресурси на планетата и да си създадем по-чиста среда – многократната употреба е много по-устойчиво решение. ООН докладват, че „според настоящите научни доказателства внедряването на пластмасови продукти, обозначени като „биоразградими“, няма да доведе до значително намаляване на количеството пластмаси, влизащи в океана, нито на риска от физическото и химическото им въздействие върху морската среда.[7]

Наясно съм и, че няма как всички опаковки да изчезнат за една нощ. На мен също не винаги ми се получава избягването им и не се самобичувам. Целта на тази статия не е да накара, когото и да е да се чувства виновен, а просто да покаже, че ново решение за еднократна употреба няма да разреши проблема, пред който сме изправени. Необходими са стъпки към кръгова икономика и многократно използване. Има ли смисъл от “иновативна” опаковка за вода като метално кенче или тетра пак, ако тази от чешмата е годна за пиене?

В тази връзка можете да намерите или добавите най-близката чешма на картата “Чешмите в България”.

Искам специално да благодаря на Евгения Ташева от За Земята, която ми отдели време и ми помогна в допълнителната проверка на фактите в тази статия.

Ако тази статия ви е била полезна и интересна, можете да подкрепите Zero waste Sofia чрез Ko-fi или Revolut. Вашият принос помага на блога да се развива! Повече информация можете да откриете тук. Благодаря ви! <3

Източници:

1. Forbes
2. European chemical agency
3. Resource recycling
4. Pearce, Confessions of an Eco Sinner, p. 148
5. Biosphere
6. За Земята
7. ООН