
5 начина да намалим дигиталния си боклук
Гост-автор: Милена Трифонова
Знаете ли, че изпращането и получаването на един email произвежда същото количество СО2 в атмосферата, колкото производството на една пластмасова торбичка? 1,3 Научете повече за дигиталния боклук и как да се справим с него.
Приятели, преди време започнах рубрика, в която каня на гости любими блогъри и журналисти да представят своите виждания и идеи за по-устойчив начин на живот. След първото издание с Кристина Орсова, посветено на осъзнатото родителство, с удоволствие ви представям втория гост-автор в Zero waste Sofia – Милена Трифонова, талантлив илюстратор, social media и sustainability ентусиаст. А днес тя ни дава една малко по-различна гледна точка за съвременните технологии и осъзнатото им използване. И така, без повече излишни редове, давам думата на Милена:
Слушах преди година един велик podcast, наречен Forest404 на BBC.2 В общи линии е нещо като аудиокнига с коментари след всеки епизод и се опитва да пресъздаде едно сюрреалистично бъдеще, където планетата е приела неразпознаваем вид и царуват киборгите. Там много силно засягат въпроса с дигиталния боклук. Иначе казано това са милиони, милиарди файлове, които никой не използва и трябва да бъдат изтрити или компресирани, за да освободят място за нови. В техния свят има професия, при която „хора“ се грижат да правят само това. Да проверяват всеки един файл на Земята. Това ме накара да се замисля върху отпечатъкът, който оставям след себе си дигитално. Не е типично да се замисляме за това и вярвам, че в следващите редове ще откриете нещо ново за себе си.
Привидно изглежда, че файловете ни не заемат никакво място, отиват там някъде в „облака“ и буквално не ги виждаме и мислим. Обаче не е така, всеки byte заема място в data center. И зад всеки byte стои енергия, която е там да го поддържа на секунди разстояние от теб. Стои физически сървър, за чието производство и постоянно охлаждане са необходими много енергия и ресурси. Въобще… ако се замисли човек дигиталното не е абсолютно zero waste както си мислим понякога.4
Ето 5 действия, с които се старая да намаля дигиталния си отпечатък
1. Писмата ми се получават само от хора, които ще ги четат

Изпращането и получаването на един email произвежда същото количество СО2 в атмосферата, колкото производството на една пластмасова торбичка 1,3
Представете си, че използвате физическата си поща, така както и дигиталната. Средно 33 писма на ден се получават и изпращат в дигиталната поща.1,3 Представете си как би изглеждала физическата след една седмица, след един месец, ами след година? Не бихте я оставили така просто да се трупа, нали? По същия начин трябва да се погрижите и за дигиталната си. Писмата ви, дори и малки на размер, остават някъде там на някой сървър и използват електроенергия, за да бъдат пазени, ако сетите за тях. 33 мейла на ден образуват 806g CO21,3. Това с прости сметки означава около 294 190g на година. 3,5
Също така по-големият проблем е абонирането за newsletters, които не носят никаква стойност и не отваряме. А още по-лошото е, че много често не се захващаме да ги изтрием. Писмата ми се получават само от хора, които ще ги четат. Копирайки по още един човек в мейла си добавяме по 6g CO23,5. За това моят съвет е да помислите колко души искате да добавите и дали е важно всички да участват в комуникацията. Разбира се, това не означава, че като цяло спирам всякаква комуникация със света, но се старая в един мейл да кажа колкото може повече, така че да не се налага да гененрирам излишно количество.
2. Старая се да почиствам дублираните снимки от телефона си, които няма да използвам

Нека да си признаем, без значение дали сте Instagram модел или обикновен човек на почивка, шансът да имате множество снимки на една и съща поза пред една забележителност е много голям. Трябват ли ви всичките? Не осъзнаваме, колко ненужен е целият този digital junk, който задръства сървърите, ще остане за поколенията след нас и също изисква големи количества енергия за съхранението си”. 4
3. Периодично трия приложения, които не използвам

Признавам, имах повече апове за обработка на снимки и видеа, отколкото ми бяха необходими в един момент. Сега вече съм разчистила телефона си от ненужните и използвам само VSCO, Snapseed, Hyperlapse и още 2-3 за планиране и post-ване. Същото важи и за програмите на компютъра, но при телефона положението беше по-тежко. По този начин отново пестя място на устройството и спирам периодичните updates, които се свалят и инсталират без да имам нужда от тях.
4. Имам по-малко активни табове в Chrome

Аз съм от тези хора дето обичат да имат 7326 таба, отворени едновременно, защото е по-лесно да намеря така каквото ми трябва, отколкото с bookmark или писане на сайта отново. За щастие наскоро открих своето спасение. Казва се The Great Suspender и е приставка за Chrome. Неговата цел е да изключва временно табовете, които не използвам активно, но ги оставя отгоре в полето на браузъра. В моментът в който кликна на някой от тях, The Great Suspender го презарежда и отваря отново. Така пестя батерия и живот и на компютъра си. Потърсете го в магазина за приставки на Chrome. Аз съм го настроила да ми изключва страницата след 15 минути неизползване и автоматично да зарежда щом кликна.
5. Изпращам файловете като линк за сваляне, а не прикачвам към мейл

Ако файлът е прикачен, той се дублира – веднъж в мейла и втори път на компютъра на получателя. А ако го изпратя като линк към iCloud/Google drive, където е и моя личен оригинал, пропускаме едното копие. Друга опция е да използвате и wetransfer. Там файловете се изтриват след известно време и така файлът е дублиран само на компютъра на получателя. Това пак не е ултимативно решение, което работи всеки път, но ако е възможно е по-добро. Това ми напомня и за всички картинки в подписа на някои компании, които се препращат при всеки отговор на веригата и от двете страни. Една картинка от 30kb не е много сама по себе си, но ако пресметнеш колко мейла изпраща и получава компанията на месец, размерът може да бъде еквивалентен на въглеродния отпечатък на производството на десетки пластмасови торбички.
Това бяха моите 5 съвета за намаляване на дигиталния боклук. Бихте ли ги изпробвали? Правите ли вече някои от тях? Покажете ни в story като използвате този темплейт и отбележите @milena.trifonova и @zerowastesofia
Източници:
- Plan A on Instagram https://plana.earth/
- Podcast Forest 404 е качен и в Spotify, Apple Podcasts и навсякъде, където може да слушате podcasts.
- Clean Fox, Digital pollution: emails and carbon emissions.
- Tom Bawden, Independent, Global warming: Data centres to consume three times as much energy in next decade, experts warn
- The Guardian, Pointless emails: they’re not just irritating – they have a massive carbon footprint

За Милена
Опитен графичен дизайнер и илюстратор, създаващ изкуство и разказващ истории в дигитална среда. Милена има над 6 години опит в сферата на маркетинга и дизайна. Работи с вдъхновяващи компании с мисия и устойчиви цели.
Можете да я откриете в Instagram, Dribbble, а скоро и на www.milenatrifonova.com


One Comment
Martin Ivanov
Интересен аспект наистина. Не се бях замислял също по темата. Само за нюзлетърите не съм напълно съгласен, защото също се пести време. Вместо да се разглежда един сайт всекидневно, може да се абонира даден потребител за седмичен бюлетин. Друга опция е, ако сайтове поддържат RSS емисия, да се включат в RSS четец. Аз ползвам Inoreader и съм доволен, сайтовете могат да се групират по категории и групи, и да се следят редовно.