Европейският парламент забранява пластмасата за еднократна употреба

През 2021 г. влиза в сила забрана за употреба на пластмасови сламки, бъркалки, прибори за хранене, клечки за уши, торбички и др.

Refuse

Забраната ще влезе в сила за всички пластмасови изделия за еднократна употреба, които имат устойчива алтернатива. Те съставляват приблизително 70% от отпадъците в океаните.

Reduse 

С пълна сила влиза и принципът „reduce“ – употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, за които все още няма алтернатива, да бъде намалена с поне 25% до 2025 г. също беше гласувано вчера. Според ЕС в това число влизат кутии за храна, сандвичи, бургери, десерти и т.н. Повечето от тях могат да бъдат генерално избегнати с насърчаване ползването на собствени съдове, но всяка малка стъпка е важна. Според директивата страните членки трябва да изготвят национални планове за насърчаване на ползването на продукти за многократна употреба и за рециклиране.

Други пластмасови продукти като бутилките от безалкохолни напитки трябва да бъдат събирани разделно и рециклирани. Целта до 2025 г. 90% от тях да бъдат рециклирани. Още по-лесно е да ползвате бутилка за многократна употреба. 🙂

Reduce more

Промените ще засегнат и втория по големи източник на пластмасови отпадъци – филтрите на цигарите, които също съдържат пластмаса. Целта е до 2025 г. тя да се намали с 50%, а до 2030 г. с 80%.

Един фас може да замърси между 500 и 1000 литра вода, а захвърлен на улицата, ще прекара близо 12 години докато се разпадне. 

Тютюнопроизводителите вече ще трябва да покриват разходите по събирането на отпадъците си, в това число събиране, транспорт и обработка. Същото важи и за производителите на рибарско оборудване, което съдържа пластмаса.

Next steps

Документът, разработен от Фредерик Рис, АЛДЕ, беше приет с 571 гласа „за“, 34 „против“ и 34 „въздържали се“. През следващите седмици Европарламентът ще започне преговори със страните членки. 

Източник: Европейски парламент

Social

Компостиране за начинаещи

Повече от 20% от отпадъците¹, които достигат до сметището са хранителни. Веднъж попаднали там, лишени от кислород, трудно могат да се разградят и започват да отделят изключително вредни метанови емисии, допринасящи за климатичните промени. В материал на Vice например, можете да прочетете за пакет кренвирши, който попаднал на сметището е останал почти непокътнат в продължение на 10 години. 

Какво можем да направим?

Освен да планираме менюто си, да пазаруваме по-малко и с идея какво искаме, за да намалим хранителните си отпадъци, най-доброто, което можем да направим с остатъците е да ги отделяме и компостираме. Компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци.

Изминаха повече от 4 месеца откакто направих малкия компост на балкона и реших, че е време да ви разкажа за него.

Преди да започна прочетох тонове статии по темата, гледах всякакви how to видеа, но всичко продължаваше да звучи сложно (поне в моята глава). Четох за различните видове компост, за червеи, съдове за компостиране, съотношението въглерод/азот, за нива на влажност. Колкото повече четях по темата, толкова по-сложно ми се струваше.

В крайна сметка реших да опитам – и се оказа изключително лесно.

Взех една голяма дълбока саксия, която се побира под кокетната масичката на балкона ми. По инструкции на дъното започнах да редя хартия, малко стара почва, листа, клони. След това добавих обелки от краставици и моркови и разбърках. И така вече 4 месеца.

В общи линии важното е съотношението на зелените (с високо съдържание на азот – обелки от зеленчуци, свежи листа и т.н.) и кафяви (с високо съдържание на въглерод – картон, кафе, чай сухи листа) съставки да бъде приблизително 2:1.

Ако преобладават зелените съставки има риск влажността да стане твърде висока и това да доведе до мухъл. Ако пък е твърде сухо е възможно процесът да се забави или да спре – в този случай просто добавете малко вода и разбъркайте.

Част от големите притеснения, които имах преди да започна бяха свързани с това, че няма да се получи, че ще има лоша миризма и че ще бъде грозно. Е, нито едно от тях не се оправда. :))

Какво компостирам: Какво не компостирам:
  • Обелки и остатъци от всякакви плодове и зеленчуци без лук и чесън. Според различни наръчници, които четох няма проблем да слагате и тях, аз просто не съм им фен.
  • Черупки от яйца – колкото по-добре ги стриете или начупите, толкова по-лесно ще се разпаднат.
  • Изсъхнали листенца и малки клончета от растенията, които гледам на балкона – мента, босилек, лавандула и други с незнайни имена.
  • Използвани листа от чай и утайка от кафе. Пакетчетата чай също могат да се компостират, стига в тях да няма пластмаса. Големи брандове като PG спряха да добавят пластмаса в чаените торбички, но при повечето производители все още е на лице.
  • Картон и леко замърсена от храна хартия, която не може да бъде рециклирана. Брошури и други с допълнително гланцово покритие не са подходящи поради химикалите, с които са третирани.
  • Стара почва от растения
  • Остатъци от месо, риба и млечни продукти – могат да се компостират в индустриални компостери при много висока температура.
  • Хляб – при разпадането си хлябът може да привлече различни вредители, така че не е препоръчително да попада в компоста. Най-добрият начин да не изхвърляте хляб е да го нарежете и замразите докато е пресен. След това просто го сложете в тостера и отново имате вкусен хляб. Този похват знам от майстор – пекар и работи. 🙂
  • Сготвени храни – като цяло у дома се стараем да готвим умерени количества и да не оставяме храна. Нещо върху което работим е планирането на седмично меню – за мен това е една нелека задача, но би оптимизирала разходи, време и отпадъци.
  • Памучни тампончета за грим – когато са напоени с различни козметични химикали, стават негодни за компостиране. Това беше и една от причините да премина към такива за многократна употреба.
  • Мокри кърпички – старая се изобщо да не използвам такива, тъй като в повечето случаи съдържат синтетични влакна, които се нуждаят от близо 100 години, за да се разпаднат. Ако все пак ползвате мокри кърпи не ги компостирайте или хвърляйте в тоалетната.

Ако не сте сигурни дали можете да компостирате нещо или не – препоръчвам ви CAN I COMPOST THIS?

Проблеми и решения:

Преди време в компоста ми се появиха малки плодови мушици, известни още като „винарки“ в нашите географски ширини. Бяха породени от увеличилите се количества плодови кори – основно от пъпеш. С добавянето на малко стара почва и по-интензивно разбъркване в рамките на няколко дни нещата се оправиха. 🙂

Какво правя с крайния продукт?

Компостът служи за обогатяване на почвата – ако имате растения можете директно да го добавите към тях, можете също да го дадете на близки, които го правят.

Надявам се този пост да ви е бил полезен и да ви вдъхнови да опитате да създадете свой компост. Ако имате идеи и съвети по темата ще се радвам да ги споделите.

Gimme some more

За живеещите в Княжево – горещо ви препоръчвам да се включите в инициативата за квартално компостиране. Ако имате късмета да живеете в къща с двор, ще ви бъде още по-лесно – онлайн можете да намерите много идеи как да организирате компост в двора си.

Източници:

  1. Данни на U.S. Environmental Protection Agency
Social

Моят Plastic Free July Checklist

nna Marie's

Знаете ли, че всяко парченце пластмаса, произведено някога, все още съществува и ще продължи да съществува поне 500 години¹? Патето, количката или куклата Барби, с които сте си играли като деца, все още се разхождат някъде там. Oh, noes, zombie Barbie!

Световното предизвикателство #PlasticFreeJuly, цели да привлече внимание към темата и да ни вдъхнови да потърсим алтернативи на пластмасата. 

Включете се като се регистрирате на http://www.plasticfreejuly.org/ и изберете:

– да замените пластмасата за еднократна употреба – сламки,чашки, торбички, прибори и др, с продукти за многократно ползване;
– да не пазарувате продукти в пластмасови опаковки;
– изцяло да откажете ползването на пластмаса за ден, седмица, месец или повече.

Моят план – да не използвам никаква пластмаса през целия месец, а ако все пак някоя опакова успее да си проправи път, ще я запазя, за да измеря резултатите в края на месеца. Ако идеята ви вдъхновява – опитайте да го направите дори само за един следобед.

Споделям моят списък с алтернативи, който направих, за да ми помага през целия месец. И така, да започваме:

1
душ гел – бебешки сапун в хартиена опаковка;
шампоан – наливен шампоан от фризьорския салон, който посещавам. Други алтернативи, които открих – шампоан в стъклена бутилка,  както и твърд шампоан от Lush. Моят опит с розовия Lush не беше много успешен, но много от вас споделиха положителни впечатления с други видове.
самобръсначкаsafety razor – красива, здрава и удобна метална самобръсначка. Повече не бих се върнала към такава за еднократно ползване. 🙂
дезодорантдео кристал (алунит), който използвам от два месеца и съм изключително доволна. Ключът е да се използва веднага след излизането от банята, за да предотврати зараждането на микроорганизми. Този беше опакован в пластмаса, но според описанието е достатъчен за ползване две години (колко много опаковки са това:)). За следващият път вече имам набелязан такъв в платнена торбичка
четка за зъби – вече разказвала за любимата си бамбукова четка за зъби;

Все още търся решение за паста за зъби без пластмасова опаковка. В момента редувам конвенционална паста за зъби, с домашно приготвена от кокосово масло, сода и масло от мента. Ако вие сте открили алтернатива, ще се радвам да я споделите. :))

3
торба за боклук – 100 % компостируеми чували, направени от растителни материали – това е едно от новите попълнения, които отдавна търсех. Все още изхвърлям известни количества боклук (1-2 непълни торби седмично), които не могат да бъдат рециклирани или компостирани. Преди няколко дни, по време на събитие на Green Buzz, срещнах с представители на Biopak и видях торбичките на живо – страхотни са. Същите симпатяги предлагат всякакви алтернативи на пластмаси за еднократна употреба. Аз лично предпочитам да си ползвам своите чаша, прибори и т.н., но ако ви предстои голямо парти или пикник, на които трябва да прибегнете към съдове за еднократна употреба – препоръчвам ги. 🙂
стреч фолио – опаковъчна хартия за многократна употреба (аз ползвам Bee’s wrap и съм много доволна), а ако решите можете да си направете такъв и сами с тази лесна рецепта.
кафе и чай – насипни, или дори разтворимо кафе в стъклен буркан – капсулите са напълно безсмислени и много малък процент от тях се рециклира.

2

найлонова торбичка – торба за многократна употреба
пластмасови бутилки и чашки – стъклени бутилка и чаша за кафе за многократна употреба
пластмасови сламки и прибори – същите за многократно ползване – от метал, бамбук – you name it 🙂

Повече за любимите ми джаджи, които ми помагат да правя по-малко отпадъци – тук.

Включете се в #PlasticFreeJuly и предизвикайте приятелите си да го направят. Не забравяйте, че целта му не е постигане на съвършенство, всеки опит е ценен. 

Ако се сещате за други алтернативи на често използвани пластмасови продукти или имате въпроси, ще се радвам да ги споделите в коментари или в дискусия в групата Zero Waste Sofia.

Източници:

1.Greenpeace 

Social

По-малко отпадъци в 5 лесни стъпки

Предлагам ви 5 лесни zero waste алтернативи на продукти за еднократна употреба, които ще ви помогнат да намалите драстично количеството отпадъци, което произвеждате, при това със стил. sparkles

72325cf6-89c6-4c8d-85e5-04d62d0c8069

  1. Торбичка за многократна употреба 
    Близо 2 млн. пластмасови торби се разпространяват по света всяка минута¹. В България един човек използва минимум 400 на година, докато жителите на Дания и Финландия използват по едва по 18.² В близо 40 страни по света, сред които Руанда, Кения и Бангладеш, вече са забранени.
    Ще мине време докато това се случи в България, но изцяло от нас зависи дали ще ги използваме или не. Торбичките за многократна употреба в чантата, раницата или жабката на колата са решение на проблема. 🙂

2. Бутилка за многократна употреба
Един милион пластмасови бутилки се купуват всяка минута по света¹.
img_7993От няколко месеца нося тази симпатична стъклена бутилка навсякъде със себе си и по груби сметки вече съм си спестила около 120 пластмасови бутилки с вода. В повечето офиси има диспенсъри за вода, все повече заведения предлагат филтрирана чешмяна вода. Също така на много места в София има обществени чешми, въпреки че не са достатъчни. Не успях да намеря актуален списък или карта, така че започвам да си ги записвам и ще ги споделям. Ако решите да се включите, можете да споделите информация в коментар или в Zero Waste Sofia групата във Facebook. 🙂

3.Чаша за многократна употреба
500 милиарда чаши за еднократна употреба се използват всяка година.¹ Част img_8476от тях са от стиропор, който никога не се разгражда напълно. Дори картонените чаши, с които сме свикнали, имат тънък слой пластмаса, благодарение на който задържат горещите течности. Така и те стават на практика нерециклируеми. Хубавото е, че е пълно със страхотни алтернативи – бамукови, стъклени, метални еко чаши със страхотни дизайни. От всички fancy разновидности на пазара, аз реших да преизполвам ето това мъничко бурканче, за което дори не помня от какво е, но е с точния размер на кафето, което пия, независимо къде съм.

4. Бамбукова четка за зъби
Между 13 000 и 15 000 пластмасови четки за зъби завършват в океана всеки ден³. Бамбуковата четка за зъби е чудесна алтернатива.img_8352 Можете да откриете различни видове в магазини като Зоя, аптеки Ремедиум и т.н. Аз ползвам тази.

5. Метална/стъклена/бамбукова сламка. Или никаква 🙂 f5a167de-70a4-4ce8-9fc0-e3c6588ef867
Не успях да открия точната статистика за количеството използвани сламки по света, но само в САЩ те са 500 милиона дневно, което е достатъчно да обиколи 2 пъти Земното кълбо¹.
Вече е пълно с алтернативни за многократна употреба. Аз започнах да нося метална сламка в чантата си, която услужливо ме подсеща да кажа „без сламка, моля“, когато поръчвам лимонада в някое приятно местенце. Получих я като подарък, но български сайтове като Green Revolucia също ги предлагат у нас.
Хубавото е, че все повече заведения в София вече не предлагат сламки, освен, ако изрично не си поискате.

Не всичко работи при всеки, но не бъдете прекалено строги със себе си и околните. Случвало ми се е, когато забравя бутилката си вкъщи, или поръчам лимонада без сламка, а ми донесат такава да се почувствам:  tenorZero waste философията се основава на опитите, а не толкова на постигането на съвършенство. Дори фактът, че сте се замислили е малка победа, а с всеки изминал опит става по-лесно. 🙂


Източници:

[1] Earth day network
[2] За Земята; Европейската комисия
[3] Ocean crusaders 

Social

Изчислете влиянието си върху околната среда

За да проследим прогреса си, трябва да знаем откъде започваме. 

Всяка година все по-рано достигаме Earth overshoot day, или денят, в който изчерпваме ресурсите, които природата успява да произведе за година. В момента тази дата е 2 август.

Update от 1 август 2018: Днес настъпи Earth overshoot day.

Колкото повече консумираме, толкова по-рано настъпва този ден. Толкова повече се затрупват и сметищата.

EOD_GRADIENT_LOGO

Изчислете своя екологичен отпечатък и собствения си Overshoot day.

Предлагам ви интерактивен тест, разработен от Global Footprint Network, включващ три основни категории – хранителните навици, домакинство, пътуване и придвижване. В зависимост от това дали изберете да отговорите на базовите или на подробните въпроси, тестът би ви отнел приблизително между 7 и 15 минути. Калкулаторът ще изчисли датата на вашия личен Overshoot ден и колко планети като нашата биха ни трябвали, ако всички водят вашия начин на живот. Накрая ще откриете практични съвети как да намалите негативното си въздействие върху околната среда.

Готови ли сте да направите първата стъпка?

overshoot

Моята дата е 2 декември – което на теория означава, че с моето потребление човечеството би изкарало годината с ресурсите на 1.1 и планети като нашата. Това, върху което работя е намаляването на хранителните ми отпадъци и упорито изследвам компостирането в градски условия, но за това ще споделя някой друг ден. 🙂

Кога е вашият Overshoot day?


Gimme some more

a.k.a полезни ресурси:

  1. Mad about data? Ecological Footprint Explorer е мястото за вас. Освен множество статистики и анализи, ще откриете и световна карта на потреблението на природни ресурси. В зависимост от това дали населението на дадена страна потребява повече или по-малко ресурси, отколкото природата ѝ може да възстанови тя свети в различен цвят. Въпреки, че опазването на планетата ни не е нещо локално, нямаше как да не потърся България и с радост установих, че тя всъщност свети в зелено. За съжаление данните са за 2014 г. и според тях сме на границата (биокапацитетът ни е 3,3 gha*, а потреблението 3,2 gha), но ако погледнем предходните години се забелязва положителна тенденция. От нас зависи как ще се развие нататък. 🙂
  2. Challenge: Познайте датата на Earth Overshoot day 2018 г. Всяка година Global Footprint Network ни отправят предизвикателство на базата на всички споделени данни и статистики, да изчислим за колко време би трябвало да ни стигнат ресурсите тази година. Крайният срок е 22 май 2018 г.
  3. Ако имате деца на възраст над 10-11 години или преподавате на такива, горещо препоръчвам този структуриран урок, подготвен от Global Footprint Network, за да обясни на малките изследователи значението на Earth Overshoot day.

*gha = global hectares per person

Social