Как да намалим хранителните си отпадъци?

Знаете ли, че всяка година похабяваме 1,3 млрд. тона храна?[1] С изненада научих, че развитите и развиващите се страни допринасят еднакво за проблема. Причините, обаче, са коренно различни. В развиващите се страни най-големи загуби възникват по време на събиране и обработка на реколтата, докато в индустриализираните те се случват в магазините и при потребителите.[2] В Европа, например, домакинствата са отговорни за 53% от всички генерирани хранителни отпадъци. А всеки българин извхърля средно по 105 кг за година.[3]

Преди няколко дни посетих workshop, посветен на готвенето без отпадъци, за който обещах да разкажа. Любезни домакини на събитието бяха две прекрасни дами – Блажка Димитрова, основател на Благичка – Zero Waste и Вера Маркова, създател на първия български и мой много любим zero waste магазин Green Revolucia.

Забъркахме страхотни сурови бонбони по рецепта на Блажка (ще я откриете в края на статията ;)), а Вера ни сподели полезни съвети за намаляване на хранителните отпадъци. В края на вечерта последва изключително активна Q&A сесия. Ако сте пропуснали workshopа, в следващите редове ще откриете 7 лесни стъпки, чрез които да намалите значително похабяването на храна.

• 

• 

1. Внимателно планиране

Признавам, да измислим меню за седмицата продължава да е голямо предизвикателство за нас с Владимир. Дори да го направим, след това не винаги сме в настроение за избраната храна и всичко става насила, а това е сериозна пречка да превърнем планирането в устойчив навик. Опитвахме много варианти, докато открием този, който работи сравнително добре за нас. Преди време направихме списък на всички неща, които и двамата обичаме да хапваме, разделихме ги на групи – закуски, супи, предястия, основни и десерти. Когато имаме нужда от вдъхновение поглеждаме списъка и правим груб план. За да го обогатяваме от време на време събираме идеи от приятели.

2. Избор на сезонни и местни продукти

Едва ли ще ви изненадам като ви кажа, че ако изберете хранителни продукти, отглеждани в България, ще намалите значително въглеродния си отпечатък. Освен това колкото по-близо до вас са отгледани, толкова по-пресни и пълни с полезни вещества (и вероятно вкусни) ще бъдат продуктите. Ако посещавате фермерски пазари, срещайки производителите, ще можете да им зададете всички въпроси, които са минали през ума ви – как е отглеждана продукцията им, с какво е била наторявана и т.н., което ще ви позволи да вземете информирано решение. Въпреки, че все още е практика по пазарите да се предлагат активно найлонови торбички, до момента никой не ми е отказал да напълни моята торба.

Не пренебрегвайте грозните плодове и зеленчуци. Въпреки че са със същия вкус като красивите си събратя, те най-често се озовават на сметището само защото имат наранявания и не са достатъчно “красиви”. Като потребители можем да променим тази тенденция давайки шанс и на несвършените, но вкусни екземпляри.

3. Насипно пазаруване

Освен, че драстично ще намалите отпадъците си от пластмаса, ще сте купили точно толкова храна, от колкото инате нужда и ще спестите пари. Ако имате нужда от препоръки можете да разгледате гайда за насипно пазаруване.

• 

• 

• 

4. Креативност при готвене

Мислете нестандартно и можете да оползотворите всяка съставка – обелките от зеленчуци и костите от месо могат да бъдат превърнати в страхотни бульони. С остатъците от хляба можете да си направите галета, а с тези от магданоз и копър – домашен овкусен зехтин. Тук можете да откриете още идеи от Багри, а в блога на Zero Waste Chef можете да откриете стотици рецепти за приготвяне на храна без отпадък.

• 

• 

5. Замразяване

Всичко, което няма да бъде изядено може спокойно да бъде съхранено във фризера. Това важи и за хляба и други тестени изделия, нарязани на филии. След като ги извадите просто ги сложете в тостера и ще бъдат като нови. Не забравяйте само внимателно да маркирате съдържанието и да следите сроковете на годност.

6. Компостиране

Ако живеете в апартамент и се чудите дали е възможно – възможно е 🙂 Ако искате да започнете, но се чудите откъде – предлагам ви да надникнете в наръчника за компостиране на балкона, в който ще откриете какво можете и какво не можете да слагате в компоста, както и лесни решения на някои често срещани проблеми. Тук пък можете да откриете зони за споделено компостиране около вас или да добавите такава.

7. Отглеждайте си собствени плодове, зеленчуци, билки и подправки

Нямам особено впечатляващи градинарски умения, но през годините съм успявала да отглеждам мента, босилек, лавандула, малки люти чушки и дори ягоди на балкона. Ако не искате да се ограничавате в пространството на дома си и сте решени да започете да отглеждате по-голяма част от храната си горещо ви препоръчвам да научите повече за Градско градинарство – София и за това как можете да се включите.

Не веднъж сме обсъждали темата за намаляване на хранителните отпадъци в Instagram и всеки път се появяват нови и нови идеи. Ще се радвам да споделите вашите любими практики.

---

Ето я и обещаната рецепта за вкусните сурови бонбони на Блажка:

• 

• 

• 

Необходими продукти:

овесени ядки – 50 гр
ядки (орехи, бадеми, лешници или други по ваш избор) – 100 гр.
фъстъчен тахан – 40 гр
мед – 40 гр
кокосово масло
сурови какаови зърна – 12 гр.
фурми, предварително накиснати в топла вода – 70 гр.

За овалване можете да използвате какао, смлян бананов чипс, ядки или кокосови стърготини.

Сухите съставки се смилат в бледнер. След това в блендера поставяте фурмите с част от водата, в която са били за допълнителен вкус. Накрая в купа смесете всички съставки, заедно с маслото и тахана и оформете бонбончета. С тези количества ще получите около 20 броя.

Ако тази статия ви е била полезна и интересна, можете да подкрепите Zero waste Sofia чрез Ko-fi или Revolut. Вашият принос помага на блога да се развива! Повече информация можете да откриете тук. Благодаря ви! <3

[kofi]

---

Източници:

Статистиките бяха представени от Вера Маркова, създател на първия български zero waste магазин Green Revolucia.

1.SAVE FOOD: Global Initiative on Food Loss and Waste Reduction, FAO
2. Global food losses and food waste, FAO
3.Food waste: the problem in the EU in numbers