Компостиране за начинаещи

Повече от 20% от отпадъците¹, които достигат до сметището са хранителни. Веднъж попаднали там, лишени от кислород, трудно могат да се разградят и започват да отделят изключително вредни метанови емисии, допринасящи за климатичните промени. В материал на Vice например, можете да прочетете за пакет кренвирши, който попаднал на сметището е останал почти непокътнат в продължение на 10 години. 

Какво можем да направим?

Освен да планираме менюто си, да пазаруваме по-малко и с идея какво искаме, за да намалим хранителните си отпадъци, най-доброто, което можем да направим с остатъците е да ги отделяме и компостираме. Компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци.

Изминаха повече от 4 месеца откакто направих малкия компост на балкона и реших, че е време да ви разкажа за него.

Преди да започна прочетох тонове статии по темата, гледах всякакви how to видеа, но всичко продължаваше да звучи сложно (поне в моята глава). Четох за различните видове компост, за червеи, съдове за компостиране, съотношението въглерод/азот, за нива на влажност. Колкото повече четях по темата, толкова по-сложно ми се струваше.

В крайна сметка реших да опитам – и се оказа изключително лесно.

Взех една голяма дълбока саксия, която се побира под кокетната масичката на балкона ми. По инструкции на дъното започнах да редя хартия, малко стара почва, листа, клони. След това добавих обелки от краставици и моркови и разбърках. И така вече 4 месеца.

В общи линии важното е съотношението на зелените (с високо съдържание на азот – обелки от зеленчуци, свежи листа и т.н.) и кафяви (с високо съдържание на въглерод – картон, кафе, чай сухи листа) съставки да бъде приблизително 2:1.

Ако преобладават зелените съставки има риск влажността да стане твърде висока и това да доведе до мухъл. Ако пък е твърде сухо е възможно процесът да се забави или да спре – в този случай просто добавете малко вода и разбъркайте.

Част от големите притеснения, които имах преди да започна бяха свързани с това, че няма да се получи, че ще има лоша миризма и че ще бъде грозно. Е, нито едно от тях не се оправда. :))

Какво компостирам:

Какво не компостирам:

Обелки и остатъци от всякакви плодове и зеленчуци без лук и чесън. Според различни наръчници, които четох няма проблем да слагате и тях, аз просто не съм им фен. Черупки от яйца – колкото по-добре ги стриете или начупите, толкова по-лесно ще се разпаднат. Изсъхнали листенца и малки клончета от растенията, които гледам на балкона – мента, босилек, лавандула и други с незнайни имена. Използвани листа от чай и утайка от кафе. Пакетчетата чай също могат да се компостират, стига в тях да няма пластмаса. Големи брандове като PG спряха да добавят пластмаса в чаените торбички, но при повечето производители все още е на лице. Картон и леко замърсена от храна хартия, която не може да бъде рециклирана. Брошури и други с допълнително гланцово покритие не са подходящи поради химикалите, с които са третирани. Стара почва от растения

Остатъци от месо, риба и млечни продукти – могат да се компостират в индустриални компостери при много висока температура. Хляб – при разпадането си хлябът може да привлече различни вредители, така че не е препоръчително да попада в компоста. Най-добрият начин да не изхвърляте хляб е да го нарежете и замразите докато е пресен. След това просто го сложете в тостера и отново имате вкусен хляб. Този похват знам от майстор – пекар и работи. 🙂 Сготвени храни – като цяло у дома се стараем да готвим умерени количества и да не оставяме храна. Нещо върху което работим е планирането на седмично меню – за мен това е една нелека задача, но би оптимизирала разходи, време и отпадъци. Памучни тампончета за грим – когато са напоени с различни козметични химикали, стават негодни за компостиране. Това беше и една от причините да премина към такива за многократна употреба. Мокри кърпички – старая се изобщо да не използвам такива, тъй като в повечето случаи съдържат синтетични влакна, които се нуждаят от близо 100 години, за да се разпаднат. Ако все пак ползвате мокри кърпи не ги компостирайте или хвърляйте в тоалетната.

Ако не сте сигурни дали можете да компостирате нещо или не – препоръчвам ви CAN I COMPOST THIS?

Проблеми и решения:

Преди време в компоста ми се появиха малки плодови мушици, известни още като „винарки“ в нашите географски ширини. Бяха породени от увеличилите се количества плодови кори – основно от пъпеш. С добавянето на малко стара почва и по-интензивно разбъркване в рамките на няколко дни нещата се оправиха. 🙂

Какво правя с крайния продукт?

Компостът служи за обогатяване на почвата – ако имате растения можете директно да го добавите към тях, можете също да го дадете на близки, които го правят.

Надявам се този пост да ви е бил полезен и да ви вдъхнови да опитате да създадете свой компост. Ако имате идеи и съвети по темата ще се радвам да ги споделите.

За живеещите в Княжево – горещо ви препоръчвам да се включите в инициативата за квартално компостиране. Ако имате късмета да живеете в къща с двор, ще ви бъде още по-лесно – онлайн можете да намерите много идеи как да организирате компост в двора си.

 

Източници:

1. Данни на U.S. Environmental Protection Agency

Ако тази статия ви е била полезна и интересна, можете да подкрепите Zero waste Sofia. Вашият принос помага на блога да се развива! Благодаря ви! <3