СОС прие план за чешмите в софия
news

Планът за чешмите в София беше гласуван. Какво следва? 

Дигитална система за управление на чешмите, по-добър достъп, нови стандарти, включващи и преливници за животни, олекотена процедура по доброволчество и дарителство от страна на гражданите и бизнеса. Това са част от мерките, предложени в доклад на работната група за чешмите в София и гласувани от Столичен общински съвет днес. 

Миналата есен, като част от платформата “Чешмите в България”, се присъединих към работна група за изготвяне на Оперативен план за осигуряване на функционален публичен достъп до обществените чешми в София, към Столичен общински съвет, по покана на Цветелина Заркин, общински съветник и председател на групата. Днес Столичен общински съвет прие доклада, който разработихме и мога да споделя първите резултати от работата ни. Но преди това ще обобщя проблема с чешмите накратко.

Проблемът с чешмите в София – само около 12% са в добро състояние

В София има над 230 обществени чешми. 40% от тях са в неизправност, а 11% се нуждаят от основен ремонт. Само около 12% от всички регистрирани чешми са в добро състояние. Липса унифициран механизъм за поддръжка и се налага отделните районни администрации да решават проблема поединично – обикновено в споделен бюджет с този за поддръжка на детски площадки. На места има течове и загуби на вода, при някои чешми липсват спирателни кранове. В допълнение към това голяма част от чешмите са подложени на непрекъснати вандалски прояви. Това показаха данни от проучване сред районните администрации, в рамките на работната група. Събирането на информацията за настоящото състояние на всяка от чешмите отне седмици – попълване на таблици, имейли и обаждания. Тази информация трябва да бъде налична в реално време, за да може чешмите да се управляват ефективно и 12-те процента да пораснат. 

Кой отговаря за чешмите в София? 

Този въпрос няма еднозначен отговор. 25 от чешмите се поддържат от ОП “Паркове и градини”, като само 4 от тях не работят. Малка част са към общински дружества като “Пазари Изток ЕАД” и др. Останалите чешми са под шапката на районните кметове, част от които са също са изградили своите механизми за реакция и поддръжка, но единен такъв липсва. 

Дигитален регистър

Една от промените, които предложихме и бяха гласувани в доклада, е създаването на централен дигитален регистър на чешмите в София. Той ще съдържа актуални данни за имената, локацията, историята, техническа документация, състоянието и качеството на водата от обществените чешми. Наличната информация от картата “Чешмите в България” ще бъде предоставена безвъзмездно на Столична община. Предвижда се всяка от чешмите да получи и свой уникален QR код за лесна индентификация. Чрез него общината ще може да следи в реално време и да актуализира състоянието на чешмите. Картата и приложението “Чешмите в България”, разработени изцяло от доброволци, пък остават място за актуален достъп до информация за потребителите. 

Сигнали за неработещи чешми 

Когато някой от нас подаде сигнал за неработеща чешма в Call.sofia.bg той ще достига до отговорника за чешмата и до координаторът, който се грижи за дигиталния регистър. 

71,2% от хората в София използват обществените чешми

Проучвания сред потребителите на “Чешмите в България” показват, че 71,2% от хората в София, използват обществените чешми. Това е с 4% спрямо 2019 г., но пък с 2% по-малко от 2020 г. Сред основните причини на отказалите да ползват чешмите  са 1) Липсата на достатъчно чешми, 2) Недобрата поддръжка и чистота 3) Липсата на достатъчно информация за локациите им, 4) Неработещи чешми.

По време на първото заседание на РГ споделих всички, над 40 сигнала за неработещи и препоръки за нови чешми, които ми подадохте в Zero waste Sofia общността. Споделих и преобладаващата обратна връзка, че трябва да се разработи стандарт или списък с минимални задължителни елементи като преливници за животни и др. 

Гражданско участие: Олекотена процедура за доброволчество и дарителство от гражданите и бизнеса 

Вероятно, поради факта, че чешмите са ми близка тема, често ми пишат отделни хора или представители на бизнеси, които искат да поправят чешма, да дарят такава или да извършат почистване. Парадоксално е, че само 12% от чешмите работят нормално, при толкова голяма доброволческа енергия. Голяма част от администрациите, с които сме комуникирали са много отзивчиви, но процес отново липсва, всичко се случва ad-hoc и отнема повече време от необходимото. Точно затова предложихме олекотена процедура по дарителство и доброволчество, която на следващ етап да бъде изцяло дигитализирана. Общината знае кои чешми имат нужда от ремонт или друга дейност, какви са самите дейности и публикуват списък. Доброволците и дарителите избират такава и с един клик задвижват процеса. 

Липсва стандарт за вида и функционалностите на чешмите

В момента в София липсва единен стандарт за изграждане на чешми, което води до несъответствия в дизайна, функционалността и достъпността им. Тази мярка предвижда разработване и приемане на стандарт за чешми, който да осигури единност в градската среда, функционалност и устойчивост спрямо вандалски прояви и климатичните предизвикателства. Той ще включва различни изисквания към  чешмите, адаптирани към специфичните нужди на паркове, квартални пространства, централната градска част, площади и обекти на недвижимото културно наследство. Сред тях – достъпност – чешмите трябва да бъдат проектирани така, че да бъдат удобни за деца, възрастни и хора с увреждания (различна височина на чучурите, достъпност за инвалидни колички); преливник за животни, спирателни механизми срещу разхищението на вода; вандалоустойчиви и лесни за поддръжка материали. 

Голяма част от чешмите са подложени на непрекъснати вандалски прояви. 

Предвиждат се и допълнителни мерки за справяне с вандализма, сред които поставяне на анти-графити покритие на новоремонтирани чешми, засилено видеонаблюдение във високорисковите зони. Обследване на възможност за поставяне на сензори за отдалечен мониторинг на неизправности и течове и др. Програма за обществен контрол: Инсталиране на QR кодове върху чешмите, чрез които гражданите могат лесно да подават сигнали за повреди или вандализъм. Чувствайте се свободни да допълвате с работещи препоръки, т.к. въпреки че докладът в приет, работната група ще продължи да следи за изпълнението на плана в следващата една година. 

Предвижда се да бъде отделен годишен бюджет за ремонт и поддръжка. Загубите на вода и качеството на водата ще бъдат мониторирани в партньорство със „Софийска вода“. При приоритизирането на предстоящи основни ремонти ще бъдат оценявани критерии като броя на ползвателите, културно-историческата стойност и отдалечеността от най-близката работеща чешма. Създаден е и план за изграждане на нови чешми, заедно с критерии за приоритизация, сред които пешеходният трафик, градските топлинни острови и наличието на други водоизточници.

Предстоят и редица инициативи за подобрение на състоянието на чешмите, които ще търсят и активно гражданско участие. Сигурна съм, че не съм преразказала всичко изчерпателно, но целия доклад можете да прочетете в сайта на СОС. Сигурна съм, че има още много неща, които могат да се направят, но мисля, че ако тези бъдат изпълнени, ще имаме едно добро начало и много повече работещи и достъпни чешми.