Бъдещето на храната: технологии, нулеви отпадъци, алтернативни протеини 

До 2050 г. се очаква човечеството да нарасне до 10 млрд. души, което ще доведе до нужда от 52% повече протеин. Какви са предизвикателствата, пред които сме изправени? Какви са храните на бъдещето и каква е ролята на технологиите? Споделям ви впечатления и някои размисли, провокирани от кръглата маса, посветена на бъдещето на храната в София тех парк, на която присъствах вчера.* 

Какви са основните предизвикателства пред изхранването на човечеството? 

По време на кръглата маса “Бъдещето на храните” имах удоволствието да слушам футуролога от БАН доц. д-р Мариана Тодорова, която очерта основните предизвикателства, пред които е изправено човечеството: 

Вероятно няма да ви изненада, че сред водещите причини е нарастващото население. Очаква се до 2050 г. да нараснем до 10 млрд души, което ще доведе до нужда от 52% повече протеин. За да добиете по-ясна представа – всяка година ще трябва да произвеждаме такова количество храна, каквото се произвели през последните 8000 години. 

Сред икономическите предизвикателства са повишаващата се покупателна способност на части от населението, водеща до увеличено търсене, докато милиони гладуват.

Неустойчивото земеделие пък води до намаляване и изчезване на биоразнообразието, намаляване ресурсите и питейната вода и изтощение на почвите. 

Според Тодорова, питейната вода само след 20 години може да се окаже проблем за хората в България. 

Не на последно място идват загубите при производство на храна и нейното похабяване, за които не веднъж сме говорили. 

Войната на Путин в Украйна, освен всички чудовищни последствия, задълбочава продоволствената криза. Страната е един от водещите износители на зърно. 

Какви са възможните решения?

Доц д-р Тодорова очерта и различни решения за справяне с проблема, като подчерта, че диверсификацията е от ключово значение и няма как да заложим само на едно решение, което да послужи за “панацея”. Сред тях освен вече познатите ни практики като биоземеделие, zero waste практки, флекситариански, вегетариански, веган режими и др. 

Прозрачността във веригата на доставки на продуктите също има водеща роля за бъдещата ни храна, както и етиката при отглеждането на животни. 

Сред технологичните предложения за справяне с проблема са 3D принтерите, роботизираните кухни, технологиите, които залъгват сетивата, както и прилагането на blockchain технологии при веригите за доставки.

Алтернативните протеини са друг ключов играч в бъдещето на храните. Като започнем от растителните, тези от водорасли (спирулина), месото, отглеждано в лаборатория чрез стволови клетки и ядливите насекоми. Проф. д-р Ангел Ангелов от Университет по хранителни технологии – Пловдив, който също беше сред лекторите на събитието разказа за трите типа, одобрени за човешка консумация в Европа насекоми – замразен и сушен домашен скакалец (acheta domesticus), сушен и замразен скакалец (locusta migratoria) и брашно от брашнян червей (tenebrio molitor larvae). 

Български решения на глобални проблеми

За мен, не по-малко интересният аспект при насекомите е възможността да се използват за храна за животни. Брашното от ларвите на Черната муха-войник, отглеждана в България от стартъпа Nasekomo, e одобрено от ЕС и може да бъде част от храна за кучета, котки, птици, риби, прасета. Да вземем за пример кучетата – в момента отглеждаме говеда, от които произвеждаме кучешка храна. Близо 80% от земеделските земи вече се използват за паша и хранене на селскостопански животни. Количеството  “мокра” храна за един домашен любимец в Европейския съюз генерира емисии от 464 кг въглероден диоксид и 139 кг при сухата храна. Проучвания показват, че производството на храна от насекоми изисква много по-малко храна, земя и вода и генерира много по-малко емисии на парникови газове на килограм, отколкото месо като говеждо, свинско или пилешко.[2] В същото време брашното от насекоми, което съдържа високо смилаем протеин, качествени мастни киселини, хитин и минерали. 

Извън хранителната сфера се оказва, че до 2012 година, България е била лидер в производството на коприна, но вече нямаме производство. Въпреки това се зарадвах да науча, че българската компания Lopyanko и в момента отглежда копринени буби у нас.

“България е единствената страна на Балканите, където индустрията за алтернативни протеини е застъпена и дава сериозна заявка за развитие. Това представлява реален шанс страната да се превърне във водещ производител на алтернативни храни”, заяви съпредседателят на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България, Кремена Дервенкова по време на кръглата маса. 

---

Няма да успея да предам всичко, но лекторите на събитието очертаха наистина интересни перпективи за бъдещето на храната в глобален мащаб и в България. Всички тези решения пораждат множество икономически, морални и етични въпроси. Не липсваше и здравословен песимизъм. Правим ли достатъчно, ще се задържим ли под бариерата от 1.5 градуса? Какво мислите вие?

*Събитието е организирано от Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България в партньорство с Българската стартъп асоциация (BESCO), официалния представител за България на EIT Food  към Европейския институт за иновации и технологии – Клийнтех България,Френско-българската търговска и индустриална камара, Endeavor България, инвестиционния фонд “Black Peak Capital”, “Harmonica” и NV3.