Как да намалим хранителните си отпадъци?

Знаете ли, че всяка година похабяваме 1,3 млрд. тона храна?[1] С изненада научих, че развитите и развиващите се страни допринасят еднакво за проблема. Причините, обаче, са коренно различни. В развиващите се страни най-големи загуби възникват по време на събиране и обработка на реколтата, докато в индустриализираните те се случват в магазините и при потребителите.[2] В Европа, например, домакинствата са отговорни за 53% от всички генерирани хранителни отпадъци. А всеки българин извхърля средно по 105 кг за година.[3]

Как да намалим хранителните си отпадъци?

Преди няколко дни посетих workshop, посветен на готвенето без отпадъци, за който обещах да разкажа. Любезни домакини на събитието бяха две прекрасни дами – Блажка Димитрова, основател на Благичка – Zero Waste и Вера Маркова, създател на първия български и мой много любим zero waste магазин Green Revolucia.

Забъркахме страхотни сурови бонбони по рецепта на Блажка (ще я откриете в края на статията ;)), а Вера ни сподели полезни съвети за намаляване на хранителните отпадъци. В края на вечерта последва изключително активна Q&A сесия. Ако сте пропуснали workshopа, в следващите редове ще откриете 7 лесни стъпки, чрез които да намалите значително похабяването на храна.

1. Внимателно планиране

Признавам, да измислим меню за седмицата продължава да е голямо предизвикателство за нас с Владимир. Дори да го направим, след това не винаги сме в настроение за избраната храна и всичко става насила, а това е сериозна пречка да превърнем планирането в устойчив навик. Опитвахме много варианти, докато открием този, който работи сравнително добре за нас. Преди време направихме списък на всички неща, които и двамата обичаме да хапваме, разделихме ги на групи – закуски, супи, предястия, основни и десерти. Когато имаме нужда от вдъхновение поглеждаме списъка и правим груб план. За да го обогатяваме от време на време събираме идеи от приятели.

2. Избор на сезонни и местни продукти

Едва ли ще ви изненадам като ви кажа, че ако изберете хранителни продукти, отглеждани в България, ще намалите значително въглеродния си отпечатък. Освен това колкото по-близо до вас са отгледани, толкова по-пресни и пълни с полезни вещества (и вероятно вкусни) ще бъдат продуктите. Ако посещавате фермерски пазари, срещайки производителите, ще можете да им зададете всички въпроси, които са минали през ума ви – как е отглеждана продукцията им, с какво е била наторявана и т.н., което ще ви позволи да вземете информирано решение. Въпреки, че все още е практика по пазарите да се предлагат активно найлонови торбички, до момента никой не ми е отказал да напълни моята торба.

Не пренебрегвайте грозните плодове и зеленчуци. Въпреки че са със същия вкус като красивите си събратя, те най-често се озовават на сметището само защото имат наранявания и не са достатъчно „красиви“. Като потребители можем да променим тази тенденция давайки шанс и на несвършените, но вкусни екземпляри.

3. Насипно пазаруване

Освен, че драстично ще намалите отпадъците си от пластмаса, ще сте купили точно толкова храна, от колкото инате нужда и ще спестите пари. Ако имате нужда от препоръки можете да разгледате гайда за насипно пазаруване.

4. Креативност при готвене

Мислете нестандартно и можете да оползотворите всяка съставка – обелките от зеленчуци и костите от месо могат да бъдат превърнати в страхотни бульони. С остатъците от хляба можете да си направите галета, а с тези от магданоз и копър – домашен овкусен зехтин. Тук можете да откриете още идеи от Багри, а в блога на Zero Waste Chef можете да откриете стотици рецепти за приготвяне на храна без отпадък.

5. Замразяване

Всичко, което няма да бъде изядено може спокойно да бъде съхранено във фризера. Това важи и за хляба и други тестени изделия, нарязани на филии. След като ги извадите просто ги сложете в тостера и ще бъдат като нови. Не забравяйте само внимателно да маркирате съдържанието и да следите сроковете на годност.

6. Компостиране

как да намалим хранителните си отпадъци - компостиране
Моят компост у дома 🙂

Ако живеете в апартамент и се чудите дали е възможно – възможно е 🙂 Ако искате да започнете, но се чудите откъде – предлагам ви да надникнете в наръчника за компостиране на балкона, в който ще откриете какво можете и какво не можете да слагате в компоста, както и лесни решения на някои често срещани проблеми. Тук пък можете да откриете зони за споделено компостиране около вас или да добавите такава.

7. Отглеждайте си собствени плодове, зеленчуци, билки и подправки

Нямам особено впечатляващи градинарски умения, но през годините съм успявала да отглеждам мента, босилек, лавандула, малки люти чушки и дори ягоди на балкона. Ако не искате да се ограничавате в пространството на дома си и сте решени да започете да отглеждате по-голяма част от храната си горещо ви препоръчвам да научите повече за Градско градинарство – София и за това как можете да се включите.

Не веднъж сме обсъждали темата за намаляване на хранителните отпадъци в Instagram и всеки път се появяват нови и нови идеи. Ще се радвам да споделите вашите любими практики.


Ето я и обещаната рецепта за вкусните сурови бонбони на Блажка:

Необходими продукти:

овесени ядки – 50 гр
ядки (орехи, бадеми, лешници или други по ваш избор) – 100 гр.
фъстъчен тахан – 40 гр
мед – 40 гр
кокосово масло
сурови какаови зърна – 12 гр.
фурми, предварително накиснати в топла вода – 70 гр.

За овалване можете да използвате какао, смлян бананов чипс, ядки или кокосови стърготини.

Сухите съставки се смилат в бледнер. След това в блендера поставяте фурмите с част от водата, в която са били за допълнителен вкус. Накрая в купа смесете всички съставки, заедно с маслото и тахана и оформете бонбончета. С тези количества ще получите около 20 броя.


Източници:

Статистиките бяха представени от Вера Маркова, създател на първия български zero waste магазин Green Revolucia.

1.SAVE FOOD: Global Initiative on Food Loss and Waste Reduction, FAO
2. Global food losses and food waste, FAO
3.Food waste: the problem in the EU in numbers

Зона за компостиране близо до мен?

Нямате компост у дома, но искате да отделяте хранителните си отпадъци? Открийте зона за компостиране близо до вас, или добавете вашия на картата.

Компост близо до мен?

Миналата година ви споделих как правя своя компост на балкона и постоянно се радвам на снимките и постовете на вашите, които споделяте с мен. Тази опция, обаче, понякога е трудна за изпълнение – например при студентско общежитие или много малък апартамент, споделен със съквартиранти, които не проявяват разбиране. Хубавата новина е, че винаги има алтернатива. 🙂

Все по-често виждам ентусиасти, които се събират и заедно създават споделен компост в различни квартали на София, а предполагам, че и в цялата страна. Също така чета новини за различни региони в България, в които се изграждат инсталации за компостиране, заедно със система за разделно събиране на хранителните отпадъци. Ура!

Но докато тази практика стане разпространена ви предлагам едно приложение, на което попаднах миналата година. 

Share waste е безплатно мобилно приложение, в което можете да откриете споделени компости около вас, както и да видите какви суровини приемат – хранителни и градински остатъци, картон или друго. Ако пък вие сте от пичовете, които са създали такъв – поздравления! Не забравяйте да го добавите на картата или да ми пишете, ако искате да го включа тук. Студентите от компостиращата задруга и „Храна за Земята“ вече са вътре. Ако се сещате за още създатели на споделен компост – поканете ги, за да станат част от световната карта на Share Waste и да намалим хранителните отпадъци, които отиват на сметището, превръщайки ги в безценна суровина.

share waste е безплатно мобилно приложение

Приложението няма българска версия, затова за всеки случай ще събирам локациите и тук:

Къде се намира? Организация Какво приемат?
София, Княжево, ул. Меча Поляна 38 А „Храна за Земята“ – Нашият Квартал Плодове, зеленчуци, зелени градински отпадъци
София, Студентски град, ул. Атанас Малчев 15 Студентска компостираща задруга Плодове, зеленчуци, черупки от яйца, торбички от чай
София, кв. Витоша, ул. Чавдар Мутафов 22 Частен компост Плодове, зеленчуци
София, ул. Черномен 5Мулти-култи Плодове, зеленчуци, яйца, кафе
София, кв. Борово, на детската площадка срещу магазин СВА. Частен компост
Долни ДъбникTsvetinthegardenплодове, зеленчуци, кафе, черупки от яйца

Ако пък искате да стартирате споделен компост в квартала си, но не знаете откъде да започнете, не се колебайте да се обърнете към Градски експериментариум.

Полезни връзки:

Как да направя компост у дома?
Компостирай у дома с градски експериментариум
Студентска компостираща задруга

#ANTIFOODWASTE: Да превърнем остатъците в гурме

Всяка година изхвърляме 1.3 милиарда тона храна – или 1/3 от всичко, което произведем. Потребителите в развитите страни хвърлят почти толкова храна, колкото цялата нетна продукция храни в Африка на юг от Сахара. При плодовете и зеленчуците загубите са най-големи – между 40 и 50% от произведените. [1]

Днес ще ви отведа до едно прекрасно местенце в центъра на София, което се опитва да се бори с тези статистики като

оползотворява 99% от продуктите си и превръща храната в изкуство

Наскоро имах удоволствието да се запозная с екипа на „Багри„, който се състои от страхотни, креативни млади хора, посветили се на „Slow food“ философията. Нямаше как да не споделя с вас техния начин да превърнат ресторанта си в устойчиво място, функциониращо с мисъл за околната среда.

Сезонната храна и седмични менюта

Предимствата на сезонната храна са неоспорими, а в Багри оползотворяват изключително добре разнообразните продукти, виреещи през различните сезони по нашите географски ширини. Работейки само с малки екологично чисти ферми и био производители избягват презапасяване и използват най-доброто, което природата предлага в момента. Менюто си сменят между 15-20 пъти в година, а отделни вкусотии и по-често.

Креативност и непрестанни експерименти

напитка от пудра от обелки от цвекло, целина, кори от портокал и мед

Това, което още повече ме грабна беше креативността, с която се стремят да оползотворят до последно всеки продукт. Споделям само няколко примера:

Обелките от моркови, цвекло, целина, патладжан, лимони и т.н. се изсушават и превръщат в цветни пудри. Освен за вида, те допринасят по неповторим начин и за вкусовите качества на ястието. Използват ги и за направата на напитки като топъл чай и свежа лимонада – доза витамини, която се съдържа в обелките, а хората много често изхвърлят. Опитах една от тези напитки, изцяло базирана на пудра от обелки от цвекло, целина, кори от портокал и мед and I liked it. Ако се вдъхновите да го правите у дома, уверете се, че плодовете и зеленчуците не са пръскани с пестициди.

Друга част от крайчетата, обелки от зеленчуци, както и кокалите се използват за бульони и основи на сосове. Това е нещо, което правим вкъщи и определено препоръчвам – събираме обелки и крайчета във фризера, докато натрупаме достатъчно, а след това ги варим.

От изсушените обелки, смесени с брашно и кокосово масло правят кръмбъл – основа, както за предястие с корени, така и за десерт с шоколадов трюфел. Второто опитах и беше тоолкова вкусно.

начини за оползотворяване на цвекло
снимка: Багри

С дръжките от билки като магданоз и копър оцветяват олиото, придавайки му силен аромат и мек вкус.

Остатъците от хляба, които не са били сервирани, се превръщат в галета, а в момента планират билкови крутони, които да придружат обедната супа, както и попара с мурсалски чай и лавандула за брънч менюто. От детските години все още думата „попара“ ми навява ужасяващи спомени, но тези симпатяги успяват да ги заличат.

Цвикът от направата на цедено кисело мляко става част от таратора, който приготвят през лятото.

Вода

Вероятно няма да се изненадате, че ако поръчате „чаша вода“, ще получите именно чаша с филтрирана вода, която не е била безсмислено бутилирана. Затова можете да ги откриете на картата „Чешмите в България“ заедно с много други заведения, които бих напълнили бутилката ви безплатно. Остатъчната вода от готвене, като например приготвянето на ястие водна баня, се използва за почистване на подовете.

Уютният и модерен дизайн на ресторанта е вдъхновен от „upcycling“ философията и дори престилките си са направили от стари дънки.

Трябва ли да споменавам, че ако решите да си вземете храна или кафе за вкъщи можете да го направите в собствен съд?

Багри е живото въплъщение на израза „устойчив градски начин на живот“ и нямам търпение да се върна. Ще се радвам да виждам все повече подобни примери около нас – а ако се сещате за такива, моля ви, споделете ги. 🙂

Какво можем да направим вкъщи, за да намалим хранителните си отпадъци?

  • Да планираме и да купуваме само това, от което имаме нужда
  • Да наблягаме на сезонни продукти отглеждани в близост до нас
  • Да не подминаваме „грозните“ плодове и зеленчуци – често стигат до сметището без дори да са се развалили – често само защото имат наранявания и не са достатъчно „красиви“. Като потребители можем да променим тази тенденция давайки шанс и на несвършените, но вкусни екземпляри.
  • Да замразяваме продуктите или храната, която все пак няма да успеем да оползотворим
  • Да компостираме оставащото. По-лесно е отколкото звучи. Вижте как.

Източници:

  1. FAO