#ANTIFOODWASTE: Да превърнем остатъците в гурме

Всяка година изхвърляме 1.3 милиарда тона храна – или 1/3 от всичко, което произведем. Потребителите в развитите страни хвърлят почти толкова храна, колкото цялата нетна продукция храни в Африка на юг от Сахара. При плодовете и зеленчуците загубите са най-големи – между 40 и 50% от произведените. [1]

Днес ще ви отведа до едно прекрасно местенце в центъра на София, което се опитва да се бори с тези статистики като

оползотворява 99% от продуктите си и превръща храната в изкуство

Наскоро имах удоволствието да се запозная с екипа на „Багри„, който се състои от страхотни, креативни млади хора, посветили се на „Slow food“ философията. Нямаше как да не споделя с вас техния начин да превърнат ресторанта си в устойчиво място, функциониращо с мисъл за околната среда.

Сезонната храна и седмични менюта

Предимствата на сезонната храна са неоспорими, а в Багри оползотворяват изключително добре разнообразните продукти, виреещи през различните сезони по нашите географски ширини. Работейки само с малки екологично чисти ферми и био производители избягват презапасяване и използват най-доброто, което природата предлага в момента. Менюто си сменят между 15-20 пъти в година, а отделни вкусотии и по-често.

Креативност и непрестанни експерименти

напитка от пудра от обелки от цвекло, целина, кори от портокал и мед

Това, което още повече ме грабна беше креативността, с която се стремят да оползотворят до последно всеки продукт. Споделям само няколко примера:

Обелките от моркови, цвекло, целина, патладжан, лимони и т.н. се изсушават и превръщат в цветни пудри. Освен за вида, те допринасят по неповторим начин и за вкусовите качества на ястието. Използват ги и за направата на напитки като топъл чай и свежа лимонада – доза витамини, която се съдържа в обелките, а хората много често изхвърлят. Опитах една от тези напитки, изцяло базирана на пудра от обелки от цвекло, целина, кори от портокал и мед and I liked it. Ако се вдъхновите да го правите у дома, уверете се, че плодовете и зеленчуците не са пръскани с пестициди.

Друга част от крайчетата, обелки от зеленчуци, както и кокалите се използват за бульони и основи на сосове. Това е нещо, което правим вкъщи и определено препоръчвам – събираме обелки и крайчета във фризера, докато натрупаме достатъчно, а след това ги варим.

От изсушените обелки, смесени с брашно и кокосово масло правят кръмбъл – основа, както за предястие с корени, така и за десерт с шоколадов трюфел. Второто опитах и беше тоолкова вкусно.

начини за оползотворяване на цвекло
снимка: Багри

С дръжките от билки като магданоз и копър оцветяват олиото, придавайки му силен аромат и мек вкус.

Остатъците от хляба, които не са били сервирани, се превръщат в галета, а в момента планират билкови крутони, които да придружат обедната супа, както и попара с мурсалски чай и лавандула за брънч менюто. От детските години все още думата „попара“ ми навява ужасяващи спомени, но тези симпатяги успяват да ги заличат.

Цвикът от направата на цедено кисело мляко става част от таратора, който приготвят през лятото.

Вода

Вероятно няма да се изненадате, че ако поръчате „чаша вода“, ще получите именно чаша с филтрирана вода, която не е била безсмислено бутилирана. Затова можете да ги откриете на картата „Чешмите в България“ заедно с много други заведения, които бих напълнили бутилката ви безплатно. Остатъчната вода от готвене, като например приготвянето на ястие водна баня, се използва за почистване на подовете.

Уютният и модерен дизайн на ресторанта е вдъхновен от „upcycling“ философията и дори престилките си са направили от стари дънки.

Трябва ли да споменавам, че ако решите да си вземете храна или кафе за вкъщи можете да го направите в собствен съд?

Багри е живото въплъщение на израза „устойчив градски начин на живот“ и нямам търпение да се върна. Ще се радвам да виждам все повече подобни примери около нас – а ако се сещате за такива, моля ви, споделете ги. 🙂

Какво можем да направим вкъщи, за да намалим хранителните си отпадъци?

  • Да планираме и да купуваме само това, от което имаме нужда
  • Да наблягаме на сезонни продукти отглеждани в близост до нас
  • Да не подминаваме „грозните“ плодове и зеленчуци – често стигат до сметището без дори да са се развалили – често само защото имат наранявания и не са достатъчно „красиви“. Като потребители можем да променим тази тенденция давайки шанс и на несвършените, но вкусни екземпляри.
  • Да замразяваме продуктите или храната, която все пак няма да успеем да оползотворим
  • Да компостираме оставащото. По-лесно е отколкото звучи. Вижте как.

Източници:

  1. FAO

3 Replies to “#ANTIFOODWASTE: Да превърнем остатъците в гурме”

Вашият коментар