Компостиране за начинаещи

компостиране на балкона

Повече от 20% от отпадъците¹, които достигат до сметището са хранителни. Веднъж попаднали там, лишени от кислород, трудно могат да се разградят и започват да отделят изключително вредни метанови емисии, допринасящи за климатичните промени. В материал на Vice например, можете да прочетете за пакет кренвирши, който попаднал на сметището е останал почти непокътнат в продължение на 10 години. 

Какво можем да направим?

Освен да планираме менюто си, да пазаруваме по-малко и с идея какво искаме, за да намалим хранителните си отпадъци, най-доброто, което можем да направим с остатъците е да ги отделяме и компостираме. Компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци.

Изминаха повече от 4 месеца откакто направих малкия компост на балкона и реших, че е време да ви разкажа за него.

Преди да започна прочетох тонове статии по темата, гледах всякакви how to видеа, но всичко продължаваше да звучи сложно (поне в моята глава). Четох за различните видове компост, за червеи, съдове за компостиране, съотношението въглерод/азот, за нива на влажност. Колкото повече четях по темата, толкова по-сложно ми се струваше.

В крайна сметка реших да опитам – и се оказа изключително лесно.

Взех една голяма дълбока саксия, която се побира под кокетната масичката на балкона ми. По инструкции на дъното започнах да редя хартия, малко стара почва, листа, клони. След това добавих обелки от краставици и моркови и разбърках. И така вече 4 месеца.

В общи линии важното е съотношението на зелените (с високо съдържание на азот – обелки от зеленчуци, свежи листа и т.н.) и кафяви (с високо съдържание на въглерод – картон, кафе, чай сухи листа) съставки да бъде приблизително 2:1.

Ако преобладават зелените съставки има риск влажността да стане твърде висока и това да доведе до мухъл. Ако пък е твърде сухо е възможно процесът да се забави или да спре – в този случай просто добавете малко вода и разбъркайте.

Част от големите притеснения, които имах преди да започна бяха свързани с това, че няма да се получи, че ще има лоша миризма и че ще бъде грозно. Е, нито едно от тях не се оправда. :))

Какво компостирам: Какво не компостирам:
  • Обелки и остатъци от всякакви плодове и зеленчуци без лук и чесън. Според различни наръчници, които четох няма проблем да слагате и тях, аз просто не съм им фен.
  • Черупки от яйца – колкото по-добре ги стриете или начупите, толкова по-лесно ще се разпаднат.
  • Изсъхнали листенца и малки клончета от растенията, които гледам на балкона – мента, босилек, лавандула и други с незнайни имена.
  • Използвани листа от чай и утайка от кафе. Пакетчетата чай също могат да се компостират, стига в тях да няма пластмаса. Големи брандове като PG спряха да добавят пластмаса в чаените торбички, но при повечето производители все още е на лице.
  • Картон и леко замърсена от храна хартия, която не може да бъде рециклирана. Брошури и други с допълнително гланцово покритие не са подходящи поради химикалите, с които са третирани.
  • Стара почва от растения
  • Остатъци от месо, риба и млечни продукти – могат да се компостират в индустриални компостери при много висока температура.
  • Хляб – при разпадането си хлябът може да привлече различни вредители, така че не е препоръчително да попада в компоста. Най-добрият начин да не изхвърляте хляб е да го нарежете и замразите докато е пресен. След това просто го сложете в тостера и отново имате вкусен хляб. Този похват знам от майстор – пекар и работи. 🙂
  • Сготвени храни – като цяло у дома се стараем да готвим умерени количества и да не оставяме храна. Нещо върху което работим е планирането на седмично меню – за мен това е една нелека задача, но би оптимизирала разходи, време и отпадъци.
  • Памучни тампончета за грим – когато са напоени с различни козметични химикали, стават негодни за компостиране. Това беше и една от причините да премина към такива за многократна употреба.
  • Мокри кърпички – старая се изобщо да не използвам такива, тъй като в повечето случаи съдържат синтетични влакна, които се нуждаят от близо 100 години, за да се разпаднат. Ако все пак ползвате мокри кърпи не ги компостирайте или хвърляйте в тоалетната.

Ако не сте сигурни дали можете да компостирате нещо или не – препоръчвам ви CAN I COMPOST THIS?

Проблеми и решения:

Преди време в компоста ми се появиха малки плодови мушици, известни още като „винарки“ в нашите географски ширини. Бяха породени от увеличилите се количества плодови кори – основно от пъпеш. С добавянето на малко стара почва и по-интензивно разбъркване в рамките на няколко дни нещата се оправиха. 🙂

Какво правя с крайния продукт?

Компостът служи за обогатяване на почвата – ако имате растения можете директно да го добавите към тях, можете също да го дадете на близки, които го правят.

Надявам се този пост да ви е бил полезен и да ви вдъхнови да опитате да създадете свой компост. Ако имате идеи и съвети по темата ще се радвам да ги споделите.

Gimme some more

За живеещите в Княжево – горещо ви препоръчвам да се включите в инициативата за квартално компостиране. Ако имате късмета да живеете в къща с двор, ще ви бъде още по-лесно – онлайн можете да намерите много идеи как да организирате компост в двора си.

Източници:

  1. Данни на U.S. Environmental Protection Agency

Zero waste къмпингуване за начинаещи

Zero Waste

Дъждовното лято не ме спря да стигна до страхотно място без обхват, където бях заобиколена от прекрасна кристалночиста вода, борова гора, хамаци, тишина, книги, сутрешна йога на плажа и където преживях една от най-яките летни бури.

Не съм от най-опитните къмпингари и затова реших да споделя впечатленията и опита от пътуването си за всички като мен, които обичат природата и искат да бъдат подготвени, за да я опазят:

1. Преди да тръгнете: Не забравяйте заедно с палатките и чувалите да вземете своите прибори, съдове и торбички за многократна употреба, торби за отпадъци и големи туби за вода. Запасете се със свежи плодове и зеленчуци, хляб, насипни бисквити и консервирани храни. Ако се справяте с готвенето сред природата, варивата също са добра идея. Не забравяйте да си вземете примус и кафе, което не е опаковано в индивидуални пакетчета – отсипването на лъжичка от бурканче отнема същото време. 🙂

2. Избягвайте препарати за съдове, които могат да навредят на средата около вас. Нещо, което научих тази година (pro-къмпингари, моля не се смейте :)) – с мокър фин пясък можеш да почистиш почти всичко, включително и упоритата мазнина.

3. Избягвайте мокрите кърпички. Ако все пак се наложи да ги използвате – не ги хвърляйте в гората, защото не се разграждат и ще останат там завинаги.

4. Отпадъци – не оставяйте нищо след себе си. Ако в града понякога компостирането може да бъде сложно, то гората ни дава страхотна възможност за заравяне на хранителните отпадъци. За да не обикаляте с голяма лопата, както правех аз, горещо препоръчвам да вземете със себе си малка, но здрава такава. За останалите видове отпадъци – просто се запасете с торбички.

5. Направете почистване. Разходете се по плажа или някоя пътека и съберете отпадъците, които откриете. 

6. Наслаждавайте се на всеки момент 🙂

7. Когато се приберете у дома, не забравяйте да се погрижите за къмпинг оборудването си, за да го ползвате дълго време.

Ще се радвам да споделите вашите препоръки и идеи за къмпингуване в синхрон с природата.

До скоро :))

Обновена 2019: Моят Plastic Free July Checklist

моят Plastic free July checklist

Знаете ли, че всяко парченце пластмаса, произведено някога, все още съществува и ще продължи да съществува поне 500 години¹? Патето, количката или куклата Барби, с които сте си играли като деца, все още се разхождат някъде там. Oh, noes, zombie Barbie!

Световното предизвикателство Plastic Free July, цели да привлече внимание към темата и да ни вдъхнови да потърсим алтернативи на пластмасата за еднократна употреба. 

Включете се като се регистрирате на http://www.plasticfreejuly.org/ и изберете:

– да замените пластмасата за еднократна употреба – сламки,чашки, торбички, прибори и др, с продукти за многократно ползване;
– да не пазарувате продукти в пластмасови опаковки;
– изцяло да откажете ползването на пластмаса за еднократна употреба за ден, седмица, месец или повече.

Моят план – да не използвам никаква еднократна пластмаса през целия месец, а ако все пак някоя опакова успее да си проправи път, ще я запазя, за да измеря резултатите в края на месеца. Ако идеята ви вдъхновява – опитайте да го направите дори само за един следобед.

Споделям моят списък с алтернативи, който направих, за да ми помага през целия месец, а и по принцип. И така, да започваме:

Update 2019: С радост установих, че за последната година у нас вече може да бъдат открити много повече устойчиви алтернативи на продукти за ежедневна употреба. Надолу оставям коментари в оригиналната статия.

rise and shine

душ гел – бебешки сапун в хартиена опаковка;

шампоан – наливен шампоан от фризьорския салон, който посещавам. Други алтернативи, които открих – шампоан в стъклена бутилка,  както и твърд шампоан от Lush. Моят опит с розовия Lush не беше много успешен, но много от вас споделиха положителни впечатления с други видове. Update 2019 – година по-късно вече можете да откриете много брандове, предлагащи твърд шампоан като Morava, Сапунената работилница и др. Много хора са ми ги препоръчвали, но признавам, че все още не съм ги пробвала. Ще се радвам да добавите вашите фаворити.

самобръсначкаsafety razor – красива, здрава и удобна метална самобръсначка. Повече не бих се върнала към такава за еднократно ползване. 🙂 Година по-късно нищо не се е променило.


дезодорантдео кристал (алунит), който използвам от два месеца и съм изключително доволна. Ключът е да се използва веднага след излизането от банята, за да предотврати зараждането на микроорганизми. Този беше опакован в пластмаса, но според описанието е достатъчен за ползване две години (колко много опаковки са това:)). За следващият път вече имам набелязан такъв в платнена торбичка. Писах на аптеката, но за съжаление вече не се предлага, така че продължавам да търся.

клечки за уши – бамбукови клечки

четка за зъби – вече разказвала за любимата си бамбукова четка за зъби;

паста за зъби – все още търся решение за паста за зъби без пластмасова опаковка. В момента редувам конвенционална паста за зъби, с домашно приготвена от кокосово масло, сода и масло от мента. Update 2019: Междувременно опитах натуралната веган паста на QQ Natural, но за съжаление не беше моята. Наскоро открих тази паста за зъби на таблетки и планирам скоро да я пробвам. Опитвали ли сте подобна?

at home

торба за боклуккомпостируеми чували, направени от растителни материали – това е едно от новите попълнения, които отдавна търсех. Все още изхвърлям известни количества боклук (1-2 непълни торби седмично), които не могат да бъдат рециклирани или компостирани. Update 2019: от Facebook групата научих за наличието на брашнени чувалчета, които планирам да пробвам.

стреч фолио – опаковъчна хартия за многократна употреба (аз ползвам Bee’s wrap и съм много доволна), а ако решите можете да си направете такъв и сами с тази лесна рецепта.

Update 2019: Вече има и прекрасни български алтернативи като Libyana Lave , които пробвах и горещо препоръчвам.

кафе и чай – насипни, или дори разтворимо кафе в стъклен буркан – капсулите са напълно безсмислени и много малък процент от тях се рециклира.

Update 2019 – перилни и почистващи препарати – преди няколко месеца попаднах на чудесно магазинче, което предлага наливни препарати – казва се „Чистофайници“. В него можете да откриете също течни сапуни и други препарати, които можете да налеете във ваш съд. А от скоро и Tierra Verde Bulgaria пуснаха наливни опции.

Подробният гайд за насипно пазаруване можете да откриете тук.

out and about

найлонова торбичка – такава за многократна употреба. Това важи и за малките пликчета – а да не говорим, че от тях няма нужда, когато купуваме един пъпеш/ябълка/морков, въпреки че станало навик на повечето посетители в големите вериги.
пластмасови бутилки и чашки – стъклени бутилка и чаша (бурканче) за кафе за многократна употреба. Бутилката си пълня от все повече места благодарение на картата „Чешмите в България“
пластмасови сламки и прибори – същите за многократно ползване.

Повече за любимите ми джаджи, които ми помагат да правя по-малко отпадъци – тук.

Включете се в #PlasticFreeJulyBG и предизвикайте приятелите си да го направят. Не забравяйте, че целта му не е постигане на съвършенство, всеки опит е ценен. 

Ако се сещате за други алтернативи на често използвани пластмасови продукти или имате въпроси, ще се радвам да ги споделите в коментари или в дискусия в групата Zero Waste Sofia.

Източници:

1.Greenpeace 

По-малко отпадъци в 5 лесни стъпки

Предлагам ви пет алтернативи на продукти за еднократна употреба, които ще ви помогнат да намалите драстично количеството отпадъци, което произвеждате, при това със стил. 

1.Торба за многократна употреба 

торба за многократна употреба

Близо 2 млн. пластмасови торби се разпространяват по света всяка минута¹. В България един човек използва минимум 400 на година, докато жителите на Дания и Финландия използват по едва по 18.² В близо 40 страни по света, сред които Руанда, Кения и Бангладеш, вече са забранени.
Ще мине време докато това се случи в България, но изцяло от нас зависи дали ще ги използваме или не. Торбичките за многократна употреба в чантата, раницата или жабката на колата са решение на проблема. 🙂

2. Бутилка за многократна употреба

бутилка за многократна употреба

Един милион пластмасови бутилки се купуват всяка минута по света¹.
От няколко месеца нося тази симпатична стъклена бутилка навсякъде със себе си и по груби сметки вече съм си спестила около 120 пластмасови бутилки с вода. В повечето офиси има диспенсъри за вода, все повече заведения предлагат филтрирана чешмяна вода. Също така на много места в България има обществени чешми, въпреки че не са достатъчни. Не успях да намеря актуален списък или карта, така че започвам да си ги записвам и ще ги споделям. Update: Създадох карта на чешмите в България – можете да я намерите тук и да добавяте смело. 🙂

3.Чаша за многократна употреба

Чаша за многократна употреба

500 милиарда чаши за еднократна употреба се използват всяка година.¹ Част от тях са от стиропор, който никога не се разгражда напълно. Дори картонените чаши, с които сме свикнали, имат тънък слой пластмаса, благодарение на който задържат горещите течности. Така и те стават на практика нерециклируеми. Хубавото е, че е пълно със страхотни алтернативи – бамукови, стъклени, метални еко чаши със страхотни дизайни. От всички fancy разновидности на пазара, аз реших да преизполвам ето това мъничко бурканче, за което дори не помня от какво е, но е с точния размер на кафето, което пия, независимо къде съм.

4. Бамбукова четка за зъби


Между 13 000 и 15 000 пластмасови четки за зъби завършват в океана всеки ден³. Бамбуковата четка за зъби е чудесна алтернатива. Можете да откриете различни видове в магазини като Зоя, аптеки Ремедиум и т.н. Аз ползвам тази.

5. Метална/стъклена/бамбукова сламка. Или никаква 🙂 

сламка за многократна употреба

Не успях да открия точна статистика за количеството използвани сламки по света, но само в САЩ те са 500 милиона дневно, което е достатъчно да обиколи 2 пъти Земното кълбо¹.
Вече е пълно с алтернативни за многократна употреба. Аз започнах да нося метална сламка в чантата си, която услужливо ме подсеща да кажа „без сламка, моля“, когато поръчвам лимонада в някое приятно местенце. Получих я като подарък, но български сайтове като Green Revolucia също ги предлагат у нас.
Хубавото е, че все повече заведения в София вече не предлагат сламки, освен, ако изрично не си поискате.

Не всичко работи при всеки, но не бъдете прекалено строги със себе си и околните. Случвало ми се е, когато забравя бутилката си вкъщи, или поръчам лимонада без сламка, а ми донесат такава да се почувствам:  

Zero waste философията се основава на опитите, а не толкова на постигането на съвършенство. Дори фактът, че сте се замислили е малка победа, а с всеки изминал опит става по-лесно. 🙂


Източници:

[1] Earth day network
[2] За Земята; Европейската комисия
[3] Ocean crusaders