Как да намалим хранителните си отпадъци?

Знаете ли, че всяка година похабяваме 1,3 млрд. тона храна?[1] С изненада научих, че развитите и развиващите се страни допринасят еднакво за проблема. Причините, обаче, са коренно различни. В развиващите се страни най-големи загуби възникват по време на събиране и обработка на реколтата, докато в индустриализираните те се случват в магазините и при потребителите.[2] В Европа, например, домакинствата са отговорни за 53% от всички генерирани хранителни отпадъци. А всеки българин извхърля средно по 105 кг за година.[3]

Как да намалим хранителните си отпадъци?

Преди няколко дни посетих workshop, посветен на готвенето без отпадъци, за който обещах да разкажа. Любезни домакини на събитието бяха две прекрасни дами – Блажка Димитрова, основател на Благичка – Zero Waste и Вера Маркова, създател на първия български и мой много любим zero waste магазин Green Revolucia.

Забъркахме страхотни сурови бонбони по рецепта на Блажка (ще я откриете в края на статията ;)), а Вера ни сподели полезни съвети за намаляване на хранителните отпадъци. В края на вечерта последва изключително активна Q&A сесия. Ако сте пропуснали workshopа, в следващите редове ще откриете 7 лесни стъпки, чрез които да намалите значително похабяването на храна.

1. Внимателно планиране

Признавам, да измислим меню за седмицата продължава да е голямо предизвикателство за нас с Владимир. Дори да го направим, след това не винаги сме в настроение за избраната храна и всичко става насила, а това е сериозна пречка да превърнем планирането в устойчив навик. Опитвахме много варианти, докато открием този, който работи сравнително добре за нас. Преди време направихме списък на всички неща, които и двамата обичаме да хапваме, разделихме ги на групи – закуски, супи, предястия, основни и десерти. Когато имаме нужда от вдъхновение поглеждаме списъка и правим груб план. За да го обогатяваме от време на време събираме идеи от приятели.

2. Избор на сезонни и местни продукти

Едва ли ще ви изненадам като ви кажа, че ако изберете хранителни продукти, отглеждани в България, ще намалите значително въглеродния си отпечатък. Освен това колкото по-близо до вас са отгледани, толкова по-пресни и пълни с полезни вещества (и вероятно вкусни) ще бъдат продуктите. Ако посещавате фермерски пазари, срещайки производителите, ще можете да им зададете всички въпроси, които са минали през ума ви – как е отглеждана продукцията им, с какво е била наторявана и т.н., което ще ви позволи да вземете информирано решение. Въпреки, че все още е практика по пазарите да се предлагат активно найлонови торбички, до момента никой не ми е отказал да напълни моята торба.

Не пренебрегвайте грозните плодове и зеленчуци. Въпреки че са със същия вкус като красивите си събратя, те най-често се озовават на сметището само защото имат наранявания и не са достатъчно „красиви“. Като потребители можем да променим тази тенденция давайки шанс и на несвършените, но вкусни екземпляри.

3. Насипно пазаруване

Освен, че драстично ще намалите отпадъците си от пластмаса, ще сте купили точно толкова храна, от колкото инате нужда и ще спестите пари. Ако имате нужда от препоръки можете да разгледате гайда за насипно пазаруване.

4. Креативност при готвене

Мислете нестандартно и можете да оползотворите всяка съставка – обелките от зеленчуци и костите от месо могат да бъдат превърнати в страхотни бульони. С остатъците от хляба можете да си направите галета, а с тези от магданоз и копър – домашен овкусен зехтин. Тук можете да откриете още идеи от Багри, а в блога на Zero Waste Chef можете да откриете стотици рецепти за приготвяне на храна без отпадък.

5. Замразяване

Всичко, което няма да бъде изядено може спокойно да бъде съхранено във фризера. Това важи и за хляба и други тестени изделия, нарязани на филии. След като ги извадите просто ги сложете в тостера и ще бъдат като нови. Не забравяйте само внимателно да маркирате съдържанието и да следите сроковете на годност.

6. Компостиране

как да намалим хранителните си отпадъци - компостиране
Моят компост у дома 🙂

Ако живеете в апартамент и се чудите дали е възможно – възможно е 🙂 Ако искате да започнете, но се чудите откъде – предлагам ви да надникнете в наръчника за компостиране на балкона, в който ще откриете какво можете и какво не можете да слагате в компоста, както и лесни решения на някои често срещани проблеми. Тук пък можете да откриете зони за споделено компостиране около вас или да добавите такава.

7. Отглеждайте си собствени плодове, зеленчуци, билки и подправки

Нямам особено впечатляващи градинарски умения, но през годините съм успявала да отглеждам мента, босилек, лавандула, малки люти чушки и дори ягоди на балкона. Ако не искате да се ограничавате в пространството на дома си и сте решени да започете да отглеждате по-голяма част от храната си горещо ви препоръчвам да научите повече за Градско градинарство – София и за това как можете да се включите.

Не веднъж сме обсъждали темата за намаляване на хранителните отпадъци в Instagram и всеки път се появяват нови и нови идеи. Ще се радвам да споделите вашите любими практики.


Ето я и обещаната рецепта за вкусните сурови бонбони на Блажка:

Необходими продукти:

овесени ядки – 50 гр
ядки (орехи, бадеми, лешници или други по ваш избор) – 100 гр.
фъстъчен тахан – 40 гр
мед – 40 гр
кокосово масло
сурови какаови зърна – 12 гр.
фурми, предварително накиснати в топла вода – 70 гр.

За овалване можете да използвате какао, смлян бананов чипс, ядки или кокосови стърготини.

Сухите съставки се смилат в бледнер. След това в блендера поставяте фурмите с част от водата, в която са били за допълнителен вкус. Накрая в купа смесете всички съставки, заедно с маслото и тахана и оформете бонбончета. С тези количества ще получите около 20 броя.


Източници:

Статистиките бяха представени от Вера Маркова, създател на първия български zero waste магазин Green Revolucia.

1.SAVE FOOD: Global Initiative on Food Loss and Waste Reduction, FAO
2. Global food losses and food waste, FAO
3.Food waste: the problem in the EU in numbers

Зона за компостиране близо до мен?

Нямате компост у дома, но искате да отделяте хранителните си отпадъци? Открийте зона за компостиране близо до вас, или добавете вашия на картата.

Компост близо до мен?

Миналата година ви споделих как правя своя компост на балкона и постоянно се радвам на снимките и постовете на вашите, които споделяте с мен. Тази опция, обаче, понякога е трудна за изпълнение – например при студентско общежитие или много малък апартамент, споделен със съквартиранти, които не проявяват разбиране. Хубавата новина е, че винаги има алтернатива. 🙂

Все по-често виждам ентусиасти, които се събират и заедно създават споделен компост в различни квартали на София, а предполагам, че и в цялата страна. Също така чета новини за различни региони в България, в които се изграждат инсталации за компостиране, заедно със система за разделно събиране на хранителните отпадъци. Ура!

Но докато тази практика стане разпространена ви предлагам едно приложение, на което попаднах миналата година. 

Share waste е безплатно мобилно приложение, в което можете да откриете споделени компости около вас, както и да видите какви суровини приемат – хранителни и градински остатъци, картон или друго. Ако пък вие сте от пичовете, които са създали такъв – поздравления! Не забравяйте да го добавите на картата или да ми пишете, ако искате да го включа тук. Студентите от компостиращата задруга и „Храна за Земята“ вече са вътре. Ако се сещате за още създатели на споделен компост – поканете ги, за да станат част от световната карта на Share Waste и да намалим хранителните отпадъци, които отиват на сметището, превръщайки ги в безценна суровина.

share waste е безплатно мобилно приложение

Приложението няма българска версия, затова за всеки случай ще събираме локациите тук и в картата отдолу:

Къде се намира? Организация Какво приемат?
София, Княжево, ул. Меча Поляна 38 А „Храна за Земята“ – Нашият Квартал Плодове, зеленчуци, зелени градински отпадъци
София, Студентски град, ул. Атанас Малчев 15 Студентска компостираща задруга Плодове, зеленчуци, черупки от яйца, торбички от чай
София, ул. Проф. Александър Фол 2А (до паркинга на Фантастико)Частен компост
София, Технически университет, зад ректоратаТУ
София, кв. Витоша, ул. Чавдар Мутафов 22 Частен компост Плодове, зеленчуци
София, ул. Черномен 5Мулти-култи Плодове, зеленчуци, яйца, кафе
София, кв. Борово, на детската площадка срещу магазин СВА. Частен компост
София, ж.к. Западен парк, бл.1 Обществен компост
София, ж.к. Изток, зад Стопански факултет на СУ Обществен компост
София, ж.к. Стрелбище 1408, ул. „Йордан Йовков” 22 Обществен компост
София, ж.к. Стрелбище 1408, ул. „Дедеагач” 23 Обществен компост
София, „Симеоновско шосе“ 110 до бл.24. Обществен компост
Долни ДъбникTsvetinthegardenплодове, зеленчуци, кафе, черупки от яйца

Ако пък искате да стартирате споделен компост в квартала си, но не знаете откъде да започнете, не се колебайте да се обърнете към Градски експериментариум.

Полезни връзки:

Как да направя компост у дома?
Компостирай у дома с градски експериментариум
Студентска компостираща задруга

Компостиране за начинаещи

компостиране на балкона

Повече от 20% от отпадъците¹, които достигат до сметището са хранителни. Веднъж попаднали там, лишени от кислород, трудно могат да се разградят и започват да отделят изключително вредни метанови емисии, допринасящи за климатичните промени. В материал на Vice например, можете да прочетете за пакет кренвирши, който попаднал на сметището е останал почти непокътнат в продължение на 10 години. 

Какво можем да направим?

Освен да планираме менюто си, да пазаруваме по-малко и с идея какво искаме, за да намалим хранителните си отпадъци, най-доброто, което можем да направим с остатъците е да ги отделяме и компостираме. Компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци.

Изминаха повече от 4 месеца откакто направих малкия компост на балкона и реших, че е време да ви разкажа за него.

Преди да започна прочетох тонове статии по темата, гледах всякакви how to видеа, но всичко продължаваше да звучи сложно (поне в моята глава). Четох за различните видове компост, за червеи, съдове за компостиране, съотношението въглерод/азот, за нива на влажност. Колкото повече четях по темата, толкова по-сложно ми се струваше.

В крайна сметка реших да опитам – и се оказа изключително лесно.

Взех една голяма дълбока саксия, която се побира под кокетната масичката на балкона ми. По инструкции на дъното започнах да редя хартия, малко стара почва, листа, клони. След това добавих обелки от краставици и моркови и разбърках. И така вече 4 месеца.

В общи линии важното е съотношението на зелените (с високо съдържание на азот – обелки от зеленчуци, свежи листа и т.н.) и кафяви (с високо съдържание на въглерод – картон, кафе, чай сухи листа) съставки да бъде приблизително 2:1.

Ако преобладават зелените съставки има риск влажността да стане твърде висока и това да доведе до мухъл. Ако пък е твърде сухо е възможно процесът да се забави или да спре – в този случай просто добавете малко вода и разбъркайте.

Част от големите притеснения, които имах преди да започна бяха свързани с това, че няма да се получи, че ще има лоша миризма и че ще бъде грозно. Е, нито едно от тях не се оправда. :))

Какво компостирам: Какво не компостирам:
  • Обелки и остатъци от всякакви плодове и зеленчуци без лук и чесън. Според различни наръчници, които четох няма проблем да слагате и тях, аз просто не съм им фен.
  • Черупки от яйца – колкото по-добре ги стриете или начупите, толкова по-лесно ще се разпаднат.
  • Изсъхнали листенца и малки клончета от растенията, които гледам на балкона – мента, босилек, лавандула и други с незнайни имена.
  • Използвани листа от чай и утайка от кафе. Пакетчетата чай също могат да се компостират, стига в тях да няма пластмаса. Големи брандове като PG спряха да добавят пластмаса в чаените торбички, но при повечето производители все още е на лице.
  • Картон и леко замърсена от храна хартия, която не може да бъде рециклирана. Брошури и други с допълнително гланцово покритие не са подходящи поради химикалите, с които са третирани.
  • Стара почва от растения
  • Остатъци от месо, риба и млечни продукти – могат да се компостират в индустриални компостери при много висока температура.
  • Хляб – при разпадането си хлябът може да привлече различни вредители, така че не е препоръчително да попада в компоста. Най-добрият начин да не изхвърляте хляб е да го нарежете и замразите докато е пресен. След това просто го сложете в тостера и отново имате вкусен хляб. Този похват знам от майстор – пекар и работи. 🙂
  • Сготвени храни – като цяло у дома се стараем да готвим умерени количества и да не оставяме храна. Нещо върху което работим е планирането на седмично меню – за мен това е една нелека задача, но би оптимизирала разходи, време и отпадъци.
  • Памучни тампончета за грим – когато са напоени с различни козметични химикали, стават негодни за компостиране. Това беше и една от причините да премина към такива за многократна употреба.
  • Мокри кърпички – старая се изобщо да не използвам такива, тъй като в повечето случаи съдържат синтетични влакна, които се нуждаят от близо 100 години, за да се разпаднат. Ако все пак ползвате мокри кърпи не ги компостирайте или хвърляйте в тоалетната.

Ако не сте сигурни дали можете да компостирате нещо или не – препоръчвам ви CAN I COMPOST THIS?

Проблеми и решения:

Преди време в компоста ми се появиха малки плодови мушици, известни още като „винарки“ в нашите географски ширини. Бяха породени от увеличилите се количества плодови кори – основно от пъпеш. С добавянето на малко стара почва и по-интензивно разбъркване в рамките на няколко дни нещата се оправиха. 🙂

Какво правя с крайния продукт?

Компостът служи за обогатяване на почвата – ако имате растения можете директно да го добавите към тях, можете също да го дадете на близки, които го правят.

Надявам се този пост да ви е бил полезен и да ви вдъхнови да опитате да създадете свой компост. Ако имате идеи и съвети по темата ще се радвам да ги споделите.

Gimme some more

За живеещите в Княжево – горещо ви препоръчвам да се включите в инициативата за квартално компостиране. Ако имате късмета да живеете в къща с двор, ще ви бъде още по-лесно – онлайн можете да намерите много идеи как да организирате компост в двора си.

Източници:

  1. Данни на U.S. Environmental Protection Agency

Zero waste: A new hope

Накратко Zero waste концепцията се базира на това не просто да изхвърляш отпадъците си разделно и да ги рециклираш, а да не създаваш отпадъци по начало.

В настоящата система, в която живеем, това все още не е напълно възможно, но е важна цел, по пътя към която можем да постигнем значителни промени. Като потребители имаме силно влияние върху бизнеса, избирайки дали да купим или не даден продукт или услуга. А това вече може да доведе до промяна на самата система.

В основата на Zero waste преди всичко стои отговорното и осъзнато пазаруване. Купувайки единствено това, от което имаме нужда, заменяйки продуктите за еднократна употреба като найлонови торби, чаши, прибори т.н. с такива за многократна, отделяйки малко време на разделното изхвърляне на това, което все пак остава, можем да редуцираме голяма част от отпадъка си.

5 стъпки към намаляване на отпадъците

Refuse – Reduce – Reuse – Recycle – Rot

Иначе казано – да отказваш това, от което нямаш нужда, да намалиш това, от което се нуждаеш, да използваш многократно това, което вече имаш, да рециклираш или компостираш, това което иначе би стигнало до сметището.

Самата аз съм далеч съм от заветната цел, но намалих отпадъка си с около 60%. В този блог ще документирам откритията си, успешните и неуспешни опити по пътя.

Промените не се случват за една нощ, но усещането, когато видиш резултатите и малките победи е прекрасно. Обещавам 🙂

Успех в приключението,
Симона