Битката с пластмасата ни отведе в Торино

Наскоро ви споделих, че „Чешмите в България“ се класира сред 30 полуфиналисти от над 500 проекта от цяла Европа, борещи се срещу пластмасата за еднократна употреба. Като част от конкурса, преди дни, участвах в академия за социални иновации в Торино, за която ще разкажа днес.

Академията

начало на академията

Още с пристигането си бяхме изключително топло посрещнати в, на пръв поглед, едно от многото чаровни италиански кафенета. MagazziniOz, обаче, се оказа устойчиво място с мисия – да ангажира и подкрепя вече порасналите деца с увреждания, давайки им възможност за равен професионален старт.

В рамките на следващите три дни участвахме в интензивни уъркшопи, работни групи и дискусии, които ми помогнаха да погледна на проблемите и възможностите за разрешаването им от съвсем различен ъгъл. В резултат съм още по-ентусиазирана и заредена с енергия и в момента тествам няколко нови идеи за бъдещето на „Чешмите в България“. Надявам съвсем скоро да мога да споделя резултати и новини, така че stay tuned. 🙂

Иноваторите и техните бутилки

По време на академията срещнах страхотни хора от всички краища на Европа с прекрасни идеи и реших да ви представя част от тях чрез не по-малко прекрасните им бутилки за многократна употреба. Въпреки, че са обединени от обща цел, проектите предлагат решение на различни аспекти на проблема. Част от екипите разработват нови материали заместващи пластмасата за еднократна употреба; други намират приложение на натрупаните до момента отпадъци, а трети са фокусирани към промяна на поведението и нагласите на обществото.

Вече съм ви разказвала за Анджи и Гери от LAM’ON, тяхното биоразградимо фолио и революцията, която правят в печатния бизнес. Мога само да допълня, че са супер пичове.

Заради новото си амплоа на родител пък бях привлечена от два други също толкова смислени проекта – испанските – pana, разработващи програма за събиране и пране на бебешки пелени за многократна употреба и DYCLE от Германия, които пък предлагат напълно компостируемо решение, планиращо да влезе в производство следващата година. За разлика от настоящите „еко“ версии на Pampers и други брандове със зелени опаковки, в тези освен пластмасови нишки, няма и никакви химикали, изпълнявайки обещанието „компостируеми“.

Ирис и Франческа пък са част от Recycled Island, които поставят капани за отпадъци в реки и пристанища, за да им попречат да достигнат до океана. „Уловът“ превръщат в суровина затваряйки напълно кръга.

строителни материали от рециклирани опаковки
Le Pavé par Sasminimum

Следващия иноватор не успях да заснема, но пък можете да видите прототип на проекта му. Le Pavé par Sasminimum от Франция превръща натрупалите се до момента отпадъци в устойчив и страхотно изглеждащ материал за изработка на мебели, подови настилки и други. Бялото блокче например е направено от кутии от мляко.

Spray Safe пък елиминират нуждата от стреч фолио чрез напълно безвреден спрей от 100% натурални съставки, подходящ за всякакви видове храни. How cool, huh?

Всеки от проектите е на различен етап от реализацията си – някои са все още развиваща се идея, а други – вече функционираща организация. Повече информация за всички полуфиналисти в конкурса можете да откриете тук.

Чешмите в Торино

По време на престоя си нямаше как да пренебрегна чешмите в Торино, разбира се. Те са чаровни, отлично допълват духа на града и са навсякъде. През краткото време, което успях да прекарам в опознаване, нито за момент не ми се наложи да търся къде да напълня бутилката си. Те просто бяха там.

текстилни салфетки

И въпреки, че водата в града е напълно годна за пиене и туристите и местните се възползваха от обществените чешми, в заведенията, хотелите и залите за събития на почит си остава бутилираната (в стъкло, но все пак бутилирана) вода.

За пореден път се убедих, че хората в Италия знаят как да живеят бавно. Вижда се в най-дребните детайли от начина, по който приготвят храната до текстилните салфетки, които са неизменна част от всеки ресторант и кафене.

На академия с бебе

на битка с пластмасата с бебе

Пропуснах да спомена, че Мишо беше с нас през цялото време. В първия момент, в който прочетох имейла, съобщаващ, че сме достигнали до полуфинал и покана да заминем за академията, едновременно изпитах вълнение и потреперване тип „няма как да се случи с бебе“. На секундата се обадих на Владимир, който за момент не се поколеба и ме подкрепи. И така, току що навършилия три месеца Мишо, се озова на първото си пътешествие в Италия, държайки се геройски. Изключително много благодаря на Владимир за подкрепата, без която нямаше да успея да го направя. Безкрайно благодарна съм и на целия организаторски екип за професионализма и разбирането. Нито за момент не съжалих за взетото решение. @all my fellows young & future mommies and daddies, out there, ако се озовете в подобна ситуация, имате подкрепа и възможност да направите нещо от голямо значение за вас, не се поддавайте на залегналите в обществото ни стереотипи, че „майката/родителите“ трябва да си стоят у дома с бебето, а просто го направете.

Колкото до проекта – продължавам да го развивам. Стискайте палци за следващите етапи от конкурса, а в близките дни очаквайте вълнуващи новини и една покана от „Чешмите в България“.

Ако пък искате да се включите, ще се радвам да споделите впечатления и обратна връзка относно питейната вода в България в анкетата. Отнема между 2-5 минути и ще ми бъде много полезна.

Благодаря! 🙂