Guide за пазаруване без опаковки

пазаруване без опаковки

Пазаруването без излишни опаковки и отпадъци в родните хипермаркети е възможно. В следващите редове се опитах да събера своя опит в един своеобразен гайд за насипно пазаруване на основни хранителни продукти. Надявам се да ви бъде полезен.

Защо го правя? 

Всеки от нас произвежда средно по 167 кг отпадъци само от опаковки годишно*. Обикновено ги ползваме не повече от час – времето, за което достигат от магазина до вкъщи,  а след това прекарват остатъка от живота си на сметището или в морето.  

И така, да започваме с най-лесните. 🙂

Плодове и зеленчуци без пластмаса

Докато пиша тези редове се наслаждавам на първата си „реколта“ от две ягоди, които пораснаха на балкона. :))

градско градинарство

Когато, обаче изобилието на балкона ми не е достатъчно, купувам плодовете и зеленчуците си от пазара, където всичко е насипно. Когато нямам възможност го правя в супермаркета. В повечето, за съжаление, сме свикнали да опаковаме всеки вид в отделна найлонова торба и му лепим етикет. Е, не е нужно. Достатъчно е да съберете всичко в една платнена торба и да залепите всички етикети върху нея – свеждайки отпадъците до минимум. В случай че се мерят на касата – ще си спестите и етикетите. За гъби и по-меки зеленчуци, като домати, си направих отделна по-малка торбичка с почти нулевите си шивашки умения. Аз просто имах вдъхновение, не е нужно да шиете – продават се всякакви красиви разновидности.

Хляб без опаковка

Ако не мога да стигна до пекарна, предпочитам да си взема хляб от кътовете за „прясно изпечен“ хляб в супермаркета, вместо опакования и нарязан. И все пак горещо препоръчвам кварталната пекарна или домашно изпечено хлебче.

Насипни варива, мюсли, подправки, билки и чай

В „Зоя„, както и в повечето магазини за ядки и по пазарите, има разнообразие от насипни захар, сол, билки, чай, подправки, различни видове ориз, мюсли, киноа, нахут, боб, леща, елда и други. Освен това на все повече места виждам насипни основните варива като леща, боб, ориз, включително вериги като „Фантастико“.

Връщам се на билките – в България виреят стотици видове страхотни билки – ако сте любители на природата, горещо ви препоръчвам да прекарате някой юнски уикенд в разходка и лежерно бране на жълт кантарион или мащерка.

Сирена, маслини и т.н.

С млечните продукти нещата също се случват сравнително лесно. Единствената подготовка, която изискват е да си носите кутия. Как се случва – просто подавам кутията си, обикновено прозрачна пластмасова кутия от Икеа (да, пластмасова е, но след като я имам предпочитам да я използвам многократно) и получавам в нея желаното количество бяло сирене, моцарела, маслини или друго от насипната витрина. Бъдете търпеливи – веднъж ми се случи да помоля дамата на витрината със сирена да използва моята кутия, при което преди да се усетя тя ги сложи в торбичка в кутията ми.

Мляко в стъклени бутилки също се намира все по-често, а на няколко места у нас има и млекомати. Ако пък обичате да приготвяте храната си сами ви предлагам лесна рецепта за домашно бадемово мляко.

Насипни десерти и бонбони

Всеки, който ме познава знае и за нестихващата ми любов към десертите. Тук разнообразието е огромно. В магазинчето за храни на Икеа има страхотен избор от насипни бонбони. Френски макарони, ръчно изработени шоколадови бонбони, бисквитки и всякакви мини торти има както в 100 грама сладки, така и в почти всяка малка сладкарничка.

още


Месо и риба без опаковка

Това за момента определено е най-голямото предизвикателство. За момента съм купувала риба и прясно смляна кайма от насипна витрина. Правила съм го няколко пъти по същия начин, както при млечните продукти. В повечето случаи служителите просто измерват кутията и след това добавят месото. Веднъж обаче в Била подадох металната си кутия на дамата на щанда и последва 10 минутна изтощителна дискусия. Част от аргументите бяха – не е хигиенично; за ваше добро е; нямам къде да залепя етикета; за първи път в живота си чувам за подобно нещо. В крайна сметка търпеливо и любезно я убедих, че не го правя за първи път и че не крие никакъв риск, обясних причините да го правя и помолих да говоря с мениджъра на магазина. Това явно подейства успокояващо на ситуацията и получих желаната покупка без найлонова опаковка.

пазаруване на месо и риба без пластмаса

Осъзнавам, че подобни ситуации не са мечтата на забързания, работещ млад човек, но както в началото на блога обещах, ще споделям не само успешните и лесно случващи се опити, а и провалите, както и подобни „победи“. 🙂

А в sipieu.com можете да откриете местата, на които позволяват пазаруване на насипни храни в собствен съд, както и да добавите такива.

Както може би забелязахте в повечето случаи носенето на торби за многократна употреба и кутия е напълно достатъчно. При мен пазаруването се случва веднъж седмично, така че да не се разхождам с toolkit-a си за пазаруване цяла седмица. Това бяха наблюденията ми до момента, но ще продължа да документирам и да споделям.

Вие пазарувате ли насипно?

*Eurostat 2015 

По-малко отпадъци в 5 лесни стъпки

Предлагам ви пет алтернативи на продукти за еднократна употреба, които ще ви помогнат да намалите драстично количеството отпадъци, което произвеждате, при това със стил. 

1.Торба за многократна употреба 

торба за многократна употреба

Близо 2 млн. пластмасови торби се разпространяват по света всяка минута¹. В България един човек използва минимум 400 на година, докато жителите на Дания и Финландия използват по едва по 18.² В близо 40 страни по света, сред които Руанда, Кения и Бангладеш, вече са забранени.
Ще мине време докато това се случи в България, но изцяло от нас зависи дали ще ги използваме или не. Торбичките за многократна употреба в чантата, раницата или жабката на колата са решение на проблема. 🙂

2. Бутилка за многократна употреба

бутилка за многократна употреба

Един милион пластмасови бутилки се купуват всяка минута по света¹.
От няколко месеца нося тази симпатична стъклена бутилка навсякъде със себе си и по груби сметки вече съм си спестила около 120 пластмасови бутилки с вода. В повечето офиси има диспенсъри за вода, все повече заведения предлагат филтрирана чешмяна вода. Също така на много места в България има обществени чешми, въпреки че не са достатъчни. Не успях да намеря актуален списък или карта, така че започвам да си ги записвам и ще ги споделям. Update: Създадох карта на чешмите в България – можете да я намерите тук и да добавяте смело. 🙂

3.Чаша за многократна употреба

Чаша за многократна употреба

500 милиарда чаши за еднократна употреба се използват всяка година.¹ Част от тях са от стиропор, който никога не се разгражда напълно. Дори картонените чаши, с които сме свикнали, имат тънък слой пластмаса, благодарение на който задържат горещите течности. Така и те стават на практика нерециклируеми. Хубавото е, че е пълно със страхотни алтернативи – бамукови, стъклени, метални еко чаши със страхотни дизайни. От всички fancy разновидности на пазара, аз реших да преизполвам ето това мъничко бурканче, за което дори не помня от какво е, но е с точния размер на кафето, което пия, независимо къде съм.

4. Бамбукова четка за зъби


Между 13 000 и 15 000 пластмасови четки за зъби завършват в океана всеки ден³. Бамбуковата четка за зъби е чудесна алтернатива. Можете да откриете различни видове в магазини като Зоя, аптеки Ремедиум и т.н. Аз ползвам тази.

5. Метална/стъклена/бамбукова сламка. Или никаква 🙂 

сламка за многократна употреба

Не успях да открия точна статистика за количеството използвани сламки по света, но само в САЩ те са 500 милиона дневно, което е достатъчно да обиколи 2 пъти Земното кълбо¹.
Вече е пълно с алтернативни за многократна употреба. Аз започнах да нося метална сламка в чантата си, която услужливо ме подсеща да кажа „без сламка, моля“, когато поръчвам лимонада в някое приятно местенце. Получих я като подарък, но български сайтове като Green Revolucia също ги предлагат у нас.
Хубавото е, че все повече заведения в София вече не предлагат сламки, освен, ако изрично не си поискате.

Не всичко работи при всеки, но не бъдете прекалено строги със себе си и околните. Случвало ми се е, когато забравя бутилката си вкъщи, или поръчам лимонада без сламка, а ми донесат такава да се почувствам:  

Zero waste философията се основава на опитите, а не толкова на постигането на съвършенство. Дори фактът, че сте се замислили е малка победа, а с всеки изминал опит става по-лесно. 🙂


Източници:

[1] Earth day network
[2] За Земята; Европейската комисия
[3] Ocean crusaders 

Беа Джонсън идва в България

Беа Джонсън, автор на бестселъра „Zero waste home“, идва в България на 16 май, за да разкаже за начина си на живот, благодарение на който изхвърля по половин килограм боклук годишно.

bea-jar_orig
снимка: Jacqui J. Sze

Copy of Gimme some more

Родена е във Франция през 1974г. Следва в Сан Франциско, един от най-активните градове в борбата с отпадъците, с действащи забрани за ползване на найлонови торбички, чаши за еднократна употреба, пластмасови бутилки и т.н.

Беа и нейното семейство са се отдали на идеята да живеят, без да произвеждат отпадъци. Чрез своя блог: „Zero Waste Home“ Беа вдъхновява хиляди хора по света да живеят по-обикновено и да ограничат до минимум отпадъците си. Самата тя твърди, че нейното призвание е да разруши погрешните схващания, свързани с Zero waste начина на живот, и да докаже, че той може не само да бъде „стилен“, но и да доведе до значителни ползи за здравето, спестяване на време и пари. Носител е на „The green awards“.

Повече за Беа Джонсън и философията ѝ можете да видите тук:

По време на събитието ще научите още:
1. Как сами да си направите компост
2. Повече за инструментите за био-газ (homebiogaz)
3. Black soldier flies – мухите, които компостират, и които стоят в основата на бизнеса на българския старт-ъп Насекомо, финалист в конкурса Chivas Venture
4. Ще можете да се включите в дискусия по темата за построяването на инсинератора в София

Кога: 16 май, сряда
Къде: BetaHaus
Повече за събитието

Организатори на събитието са Campfirebg и сдружение „За Земята“.

Изчислете влиянието си върху околната среда

За да проследим прогреса си, трябва да знаем откъде започваме. 

Всяка година все по-рано достигаме Earth overshoot day, или денят, в който изчерпваме ресурсите, които природата успява да произведе за година. В момента тази дата е 2 август.

Update от 1 август 2018: Днес настъпи Earth overshoot day.

Update 2019: Тази година денят ще настъпи на 29 юли.

Колкото повече консумираме, толкова по-рано настъпва този ден. Толкова повече се затрупват и сметищата.

earth overshoot day

Предлагам ви интерактивен тест, разработен от Global Footprint Network, включващ три основни категории – хранителните навици, домакинство, пътуване и придвижване. В зависимост от това дали изберете да отговорите на базовите или на подробните въпроси, тестът би ви отнел приблизително между 7 и 15 минути. Калкулаторът ще изчисли датата на вашия личен Overshoot ден и колко планети като нашата биха ни трябвали, ако всички водят вашия начин на живот. Накрая ще откриете практични съвети как да намалите негативното си въздействие върху околната среда.

Готови ли сте да направите първата стъпка?

Моята дата е 2 декември – което на теория означава, че с моето потребление човечеството би изкарало годината с ресурсите на 1.1 и планети като нашата. Това, върху което работя е намаляването на хранителните ми отпадъци и упорито изследвам компостирането в градски условия, но за това ще споделя някой друг ден. 🙂

измерете влиянието си върху околната среда

Кога е вашият Overshoot day?

Още полезни ресурси:

  1. Mad about data? Ecological Footprint Explorer е мястото за вас. Освен множество статистики и анализи, ще откриете и световна карта на потреблението на природни ресурси. В зависимост от това дали населението на дадена страна потребява повече или по-малко ресурси, отколкото природата ѝ може да възстанови тя свети в различен цвят. Въпреки, че опазването на планетата ни не е нещо локално, нямаше как да не потърся България и с радост установих, че тя всъщност свети в зелено. За съжаление данните са за 2014 г. и според тях сме на границата (биокапацитетът ни е 3,3 gha*, а потреблението 3,2 gha), но ако погледнем предходните години се забелязва положителна тенденция. От нас зависи как ще се развие нататък. 🙂
  2. Challenge: Познайте датата на Earth Overshoot day 2018 г. Всяка година Global Footprint Network ни отправят предизвикателство на базата на всички споделени данни и статистики, да изчислим за колко време би трябвало да ни стигнат ресурсите тази година. Крайният срок е 22 май 2018 г.
  3. Ако имате деца на възраст над 10-11 години или преподавате на такива, горещо препоръчвам този структуриран урок, подготвен от Global Footprint Network, за да обясни на малките изследователи значението на Earth Overshoot day.

*gha = global hectares per person

Zero waste: A new hope

Накратко Zero waste концепцията се базира на това не просто да изхвърляш отпадъците си разделно и да ги рециклираш, а да не създаваш отпадъци по начало.

В настоящата система, в която живеем, това все още не е напълно възможно, но е важна цел, по пътя към която можем да постигнем значителни промени. Като потребители имаме силно влияние върху бизнеса, избирайки дали да купим или не даден продукт или услуга. А това вече може да доведе до промяна на самата система.

В основата на Zero waste преди всичко стои отговорното и осъзнато пазаруване. Купувайки единствено това, от което имаме нужда, заменяйки продуктите за еднократна употреба като найлонови торби, чаши, прибори т.н. с такива за многократна, отделяйки малко време на разделното изхвърляне на това, което все пак остава, можем да редуцираме голяма част от отпадъка си.

5 стъпки към намаляване на отпадъците

Refuse – Reduce – Reuse – Recycle – Rot

Иначе казано – да отказваш това, от което нямаш нужда, да намалиш това, от което се нуждаеш, да използваш многократно това, което вече имаш, да рециклираш или компостираш, това което иначе би стигнало до сметището.

Самата аз съм далеч съм от заветната цел, но намалих отпадъка си с около 60%. В този блог ще документирам откритията си, успешните и неуспешни опити по пътя.

Промените не се случват за една нощ, но усещането, когато видиш резултатите и малките победи е прекрасно. Обещавам 🙂

Успех в приключението,
Симона

ZERO WASTE НАЧАЛО

В този блог ще документирам успешните и неуспешните си опити да водя по-придосъобразен и устойчив начин на живот.

Преди да започна трябва да споделя – далеч съм от заветния “zero waste”, но изпитвам удоволствие от всяка малка стъпка по пътя и си поставям за цел да направя идеята по-популярна и разпространена в България.

Вярвам, че zero waste философията може да се превърне в приятен и лесен начин на живот и че не е нужно да си домакиня на пълен работен ден, която постоянно твори домашни препарати, за да намалиш вредното си въздействие върху околната си среда.